„Срокът на годност” на панелните сгради у нас е изтекъл. У нас има около 14 300 панелни сгради. Първите са построени през 50-те години на ХХ век, а съгласно българските стандарти експлоатационният им период е около 50 години”, това каза строителният инженер Владимир Жиянски.
Той обаче подчерта, че ако бъдат редовно проверявани, те могат да бъдат обитавани и по-дълго от този период.
„Големият проблем при панелното строителство е фактът, че по отношение на енергийната ефективност не са спазени изискванията и навсякъде се прави саниране, което касае единствено и само външна изолация”, допълни инженерът в сутрешния блок на Нова ТВ.
По думите му слабото място при този тип сгради е свръзката между вертикалните и хоризонталните стени.
Той бе категоричен обаче, че самите панели са много здрави и не следва, че сградите са негодни и не могат да се използват за по-дълъг период от време, но никой няма как да знае какво се случва в дома на хората – реконструкции, ремонти и т.н.
Най-уязвими при земетресение се оказват първите етажи на панелните блокове – над монолитната част на строежа.
„Тези сгради трябва да бъдат проверени и ако се установи неточност – нарушаване на заварките между хоризонталните и вертикални панели, трябва да бъдат разрушени. Не можем да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората”, категоричен е инж. Жиянски.
Още:
Разрушителното земетресение, което удари Турция в понеделник, взе хиляди жертви и остави цели градове в руини. На многобройните клипове от бедствието се вижда как жилищни блокове рухват като кули от карти под напора, извиращ от земните недра.
Освен вълна от съпричастност към пострадалите бедствието предизвика у нас и поредната полемика за това, доколко са устойчиви на силен трус сградите в Пловдив и България и какво правят институциите по въпроса.
Сградите, които са построени некачествено, са най-застрашени от срутване при бедствие от мащабите на последното земетресение в Турция. В риск са и тези строежи, при които на партерните етажи са правени нерегламентирани преустройства, за да се отвори място за магазини, гаражи и т.н.
Това се случва, защото при ремонта се премахват основни носещи елементи и това влияе отрицателно на сеизмичната устойчивост на сградите, обясни пред „Марица“ инж. Николай Николов, собственик на надзорна фирма под тепетата.
Санирането също не решава проблема, обясни експертът. „Паспортизацията, поне на теория, трябваше да даде по-висока устойчивост на конструкциите на старите сгради, но реално това не се случи.
Процесът излиза много по-скъпо, освен това работата по конструкцията протича скрито. Така строителите си измиха ръцете и вместо основно да укрепят конструкцията, те гледаха как да опаковат сградата отвън, т.е. да я топлоизолират“, обясни инженерът.
В България всички сгради, проектирани и строени след 1987 г., са изчислени да издържат до 9-а степен на 12-степенната Европейска макросеизмична скала, известна като скалата Медведев-Шпонхойер-Карник. Важна подробност обаче е, че страната ни е разделена на три основни зони по сеизмичните си особености.
В най-слабоактивната сградите са изчислени да издържат до седма степен, във втората – до осма, а в райони като столицата, около Пловдив и в други такива сеизмично по-активни райони – до девета степен. Точно тук съществува реална опасност за сградите, които имат слабости, що се отнася до сеизмичната им устойчивост.
Пропуските в строителството на стадионите, за които фенове често алармират, също могат да доведат до рискове при земетръс
Най-рискови остават старите сгради. Сред тях са тези от типа „безскелетни конструкции“ – с дебели глинени стени, без стоманобетонен скелет. Проблемни са и вътрешните стени, които са с голяма площ, без вътрешни обрамчвания за връзка със скелета, т.е., когато бетонните колони са на големи разстояния.
Експерти предупреждават, че рискови у нас са селските къщи, построени навремето без проекти и когато в тях са вложени некачествени материали.
За да е устойчива една сграда, тя трябва да притежава редица задължителни носещи елементи: антиземетръсни шайби, колони, пояси. Надеждни са сградите, строени в средата на миналия век, понеже стените им са от плътни тухли – с голяма дебелина, които им дават високи якостни качества. Старите кооперации също в по-голямата си част са сигурни, стига в тях да не са правени преустройства, особено на партерните етажи.
Панелките са най-устойчиви на земетръс
Основната причина за това е системата им на строеж от типа „лего“, която е достатъчно надеждна. В случая говорим за едропанелните жилищни сгради – строени през 60-те и 70-те години на 20. век – при тях са спазени всички изисквания за строително качество, според специалисти. Те обясняват, че при тях в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части.
От УАСГ са правени множество обследвания върху тези сгради, при което е установено, че има не повече от 10-15 процента от връзките с начална степен на корозия, което не е фатално.
Кое пази Тютюневия град?
Интересно е какво ще кажат по темата защитниците на Тютюневия град в Пловдив. И как неговите призрачни и опасни сгради, свърталище на наркомани, клошари и педофили, биха издържали на по-силен земетръс?
„Действително тютюневите складове са компрометирани, по тях нищо не е правено с години. Добрият подход в случая е да се обследват и оценят наличните конструкции и по този начин те да се предпазят. Само че този процес е скъпо занимание и няма кой да го направи“, каза Николов.
Инженерът обясни, че Тютюневия град го пази това, че складовете разполагат с много дебели и масивни тухлени стени. Междуетажните плочи са дървени и това, че са от естествени материали, позволява тези сгради да поемат по-големи динамични товари. Така че има достатъчно добри предпоставки, които дават гаранции, че складовете няма да се разрушат лесно при земетръс“, обясни инж. Николай Николов.
Това обаче вероятно не важи особено за очуканите руини, от които стърчат само полуразрушени стени, останали без покриви и готови да паднат сами дори под напора на по-силен вятър.
Учени от БАН предлагат: Високоякостна стомана прави строежите непоклатими
Ако в бъдещето за строителство се използва високоякостна инструментална стомана клас В вместо досегашната въглеродна стомана клас А, сградите у нас ще бъдат практически неразрушими от земетръси. Това предлага български екип от учени към БАН, ръководен от проф. дн Станимир Карапетков, зам.-ректор на ТУ-София.
„Това ще доведе до оскъпяване на конструкциите с 20%, но от костуемата цена (а не от пазарната, която не се отчита в изследванията по динамика на конструкции). България заслужава тази корекция на инфраструктурата и тогава трагедии като тази, която в момента се разиграва в Турция, никога повече няма да се случват“, обясни Филип Филипов от екипа.
Той е сред авторите, които предлагат да бъде изградена изградена „Невронна мрежа за управление на риска при природни бедствия, транспортни произшествия и промишлени аварии“.
Тя ще даде възможност да бъдат минимизирани жертвите и щетите в разглежданите области. Тази мрежа е софтуерна и себестойността й е незначителна, обясняват от екипа, тъй като отделни важни елементи са вече в експлоатация (бази данни на МВР, мобилните оператори, Алтерко роботикс ЕООД, GPS Control и много други фирми, както и структури от общинско и национално ниво).
„Жертви и материални щети би имало само ако на територията на страната се разрази катастрофално земетресение с магнитуд над 6 по Рихтер. По-ниските магнитуди не биха засегнали сградите и инфраструктурата“, уверяват учените от БАН.
