Любомир Павлов или по-популярен кято Любо Пъпката е твърде интересна фигура, олицетворяваща злощастния ни преход. Десети ноември го заварва като ди-джей, дилър на грамофонни плочи и видео-касети, а иначе е завършил медицина и дори някой казват, че специализирал психиатрия. Баща му е секретар на БКП в Медицинска академия, активен борец против капитализма, специалист УНГ, лично предан на Т. Живков.
От това време датират и заиграванията на Павлов с тогавашната милиция /говори се, че ставало дума за търговия с порно-касети/. За брат му Юлий се знае малко от ония времена, ако не са категоричните свидетелства на жената на Живко Попов /зам. Министър на културата/ Юлия, която е началничка на големия брат, че и той и бил пряко свързан с Шесто управление на ДС, а по-късно досието му е потънало в мътните води на прехода.
Някъде в края на 80-те Любомир се жени за красивата журналистка Диляна Грозданова, чийто баща е генерален директор на „Инжстрой” и син на убития през 1925 г. в София земеделски деец Паун Грозданов. Улица „Черковна“ в столичния район Оборище, по времето на социализма носеше неговото име.
След преврата Павлови стават активисти на „Подкрепа”, а Любо слага синята лента на протеста и се включва в стачките на „Пирогов”, но бързо е компроментиран от лекарите и безславно се оттегля. Увърта се около Стоян Ганев и става учредител на ОДЦ, а брат му Юлий се настанява в друга партия от СДС – Християн-демократическия съюз. За Велико народно събрание не им се отваря парашута, но в 36 НС Любомир е вече депутат от СДС и активист за отварянето на досиетата/след като е успокоен, че при него всичко е прочистено/.
По време на депутатството си усеща широките възможности за бизнес и регистрира през 1993 г. агенция „Експрес” с едноименното радио и вестник. В изданията си щедро ползва услугите на журналисти, които са известни с агентурни имена или заслугите им са в послушанието.
Някъде от края на 1993 г. датира и близкото приятелство между Стефан Софиянски и Любомир Павлов, когато средите около Филип Димитров планират смяната на софийския кмет Янчулев. Пъпката оглавява предизборния щаб на Софиянски през 1995 год. и носени от сините избиратели влизат в общината, за да започне стремителния възход на Павлов към големите игри, рекламата и сериозните парични натрупвания.
За кратко време става банкер и основен играч в новоучредената Общинска банка, освен че я оглавява. До него в тези бурни времена е бившия му оперативен работник Свилен Мечев като благодарност за добрата съвместна дейност.
Софийска община се явява могъщ катапулт за възхода на семейството до девето коляно. То е навсякъде, където има лесни пари. И на хранилка са всички, включително балдъзата /сестрата на Диляна/ на Павлов, която по едно време обработва част от боклука на столицата чрез фирмата и` „Микс”, а площадката за балиране на отпадъците се оказва собственост на „Инжстрой”, която вече е на „Софстрой”, където управлява Ралица Грозданова.
В същото време Диляна получава щедри подаръци, че по едно време владее цяла рекламна империя, свързана със София. После става депутатка от царското движение на кадета Рилски.
В семейната идилия настъпва лек смут в началото на 2005 год., когато Пъпката е арестуван от софийска градска прокуратура с обвинения за изземване на документи от Общинска банка, нередности около акционерния капитал, безстопанственост и престъпление по служба. С него е арестуван и изпълнителния директор на банката Васил Пиралков. Верният авер Софиянски си измива ръцете с дежурното обяснение „не знаех”.
Краткият престой на двамата в ареста е белязан с искане за напускане на килията, поради факта, че високопоставеният „не се чувствал добре” казва адвокатът му Илиян Василев. Разбира се, както става с такива арестанти делото е смачкано, размотавано, колкото трябва и завършва с предизвестено фиаско за обвинителите.
Лекият дискомфорт от разправията със съдебната система е преодолян и Любо се впуска в нови доходоносни начинания. Съмнителен източник като в-к „Галерия” твърди, че семейство Павлови „изцяло изтегля бизнеса си и го прехвърля във Франция”.
Вероятно за тази констатация е послужил факта, че те се сдобиват със свръх луксозна къща в провансалски стил в Ница, уреждат с подобен имот и президентшата Антонина Стоянова/близка приятелка на Диляна Грозданова/, посредничат също в закупуването на имот от олигарха Николай Банев, но така или иначе Любо може да вирее само и единствено в родните предели, където от десетилетия му минават номерата безнаказано.
Be the first to comment on "Съпругът на Диляна Грозданова олицетворяваше злощастния ни преход"