Причината за това състояние обаче на този етап остава неясна.
„Най-дългият ми период, без да се събуждам, е близо 48 часа. Легнах си в петък следобед и се събудих в неделя по същото време,“ казва тя.
42-годишната Луси, която има една дъщеря, пие между 12 и 15 хапчета на ден, които да я държат будна.
Освен това тя използва няколко аларми, в това число и една със сила 120 децибела, както и помощта на своята майка Сю, която й дава част от лекарствата, докато тя все още подремва.
„Често се събуждам в паника и не зная дали е шест часа сутринта или шест часа вечерта, дори кой ден е и дали не съм проспала цял ден,“ казва тя пред BBC, цитирана от profit.bg.
„Чувството не е приятно. Колкото и да ми се иска да спя, сънят е почти като мой враг. Пречи ми да правя нещата, които искам да правя, но всичко, което ми се иска, е да спя.“
Когато най-накрая се събужда след поредното дълго спане, тя се чувства сякаш е в някакво затъмнение, при което усеща нещата около нея, но не може да разсъждава ясно.
Това разстройство на съня оказва „огромен ефект“ върху живота й, върху писхичното й здраве, пречи на кариерата й и кара някои хора да мислят, че е „мързелива“.
„За мой късмет, семейство ми е страхотно. Те ме разбират и знаят, че това е нещо, което не зависи от мен“, казва тя.
Нейното състояние има огромно отражение върху семейството й.
„Проспивам уикендите, когато съм планирала да правя някакви неща с дъщеря си. Тя играеше ръгби, а аз просто никога не можех да стана, за да отида с нея,“ казва тя.
„Чувствам голяма вина, че това не ми позволява да бъда майката, която искам да бъда и която трябва да бъда.“
Дъщеря й, която е на 12 г. и често трябва да помага със събуждането на майка си, споделя, че хиперсомнията я кара да се чувства „разстроена и самотна“, тъй като няма с кого да си говори.
След като страда от хронична сънливост в продължение на години, през 2017 г. Луси е диагностицирана с това рядко състояние.
Според лекарите, идиопатичната хиперсомния е „рядко“ състояние, което засяга около двама на всеки 100 000 души и е много трудно да бъде лекувано.
Майката на Луси е с нея през седмицата и става в 5 часа всяка сутрин, за да й даде първата доза лекарство за деня, така че да може да я събуди в 7 часа, но въпреки лекарствата, това събуждането е трудно.
„Хората просто не разбират. Те смятат, че Луси е просто мързелива или че не иска да става. Те не осъзнават каква борба води тя“, казва майка й.
Източник: БЛИЦ