Така умират бабите ни…Историята, която разплака мрежата

История, която не се среща всеки ден във Фейсбук, но за която всички знаем, трогна мрежата.

За една баба от едно село, като другите баби в други села, но спасена, извадила късмет. Историята определено ни кара да се замислим, да разберем, че това е реалността – да се обадим на бабите си или поне тези, които имат такива още. Само за часове разказът по действителен случай събира хиляди лайкове, но не за тях трябва да ви пука, a за текста, който ще прочетете по-надолу.

От КОЧ не можахме да останем безпристрастни. Вижте следващите редове, публикувани от Надежда Монева:

Така умират бабите ни… Намерихме вчера с Митко една викаща неистово баба във вътрешен двор на селска къща, където хора няма в диаметър от 500м. поне. Беше 16.00ч. Случайно бяхме паркирали колата си в близост. Милата жена поне 30 мин. е лежала в калта, може и час, ходила да затваря кокошките на нейна приятелка, която отдавна е в болница…

Сложихме едно одеяло на земята и я пренесохме в него пред погледите на децата. Занесохме я в дома и’, където беше топло, печка на дърва огряваше стаята и’. Преоблякохме я с чисти, топли дрехи. За ядене намерихме в къщата и’ само хляб и 7 яйца. Измихме косата с топлата вода от печката, баня и тоалетна няма вътре. Отидох да изпържа яйца и да и донеса друга храна, връщам се, ходила навън да пишка и пак паднала в ливадата и не може да стане, вика…Преобличам я отново и и’ дадохме хапчетата, които не бе пила. Шизофрения, пишеше на тях, че лекуват, а тя беше толкова разсъдлива и в час… нищо счупено слава Богу.

Просто щеше да пренощува в калта до днешния сняг, може би, до тази сутрин… Няма деца, няма внуци, само сестра в Казанлък, която днес ще дойде да се погрижи за нея…

Какъв живот?!! Обезлюдяха селата ни, всички стари хора падат подхлъзнати с гумените си налъми и доста от тях не се възстановяват… Така си отиват от този свят сами. Тази жена прескочи трапа снощи. Бог я обича, а ние уж на разходка бяхме тръгнали извън града преди събитието в 19ч. за награждаването на “ Самаряни” Ст. Загора, на което в неделя ни покани една мила сестра?! Стигнахме и до него. Наградиха мъж, който не може да плува, а скочил в езерото “ Загорка” да извади паднало 5г. момиченце пред очите му от колело. Спасил я. Бог ни обича, толкова много!!!

Ще се радвам и вие да ни разкажете за своите батмански наметала, които Исус ни подарява, за да сме негови всеки ден до идването Му. Хубав ден и весела подготовка за празниците! П. С може да се помолим за бабата от вчера в с. Остра Могила, грижата за старите ни хора е дълг на обществото, на роднините и децата, но и на нас божиите дъщери и синове, когато и колкото можем, дори и с молитва. Благодаря! Бог с вас!

Делото ти е похвално Radoslava Lucheva♥️

Източник: Глас