Те искаха да умрат по същия начин: Голямата любов на Ален Делон избра евтаназията, всичко беше готово, но съдбата реши друго

Натали Делон беше единствената жена, на която големият красавец на френското кино Ален Делон каза „да“. Женят се през 1964 г., имат син Антъни и се развеждат четири години по-късно. Фаталната французойка от испански произход почина през януари 2021 г. и също като известния актьор искаше да сложи край на живота си с евтаназия.

Светът загуби един от най-великите актьори на всички времена и човек, който дълго време беше смятан за „най-красивия мъж на света“ – Ален Делон. Легендата на френското и световно кино почина на 88-годишна възраст след дълга борба с влошено здраве.

Ален Делон не искаше да се сблъска с „импотентността“ на късната възраст. Не искаше да умре в агонията, която годините живот носят със себе си. Звездата на няколко пъти спомена, че сам ще определи часа на смъртта си. Натали Делон искаше същото.

„Остаряването е глупост!“ И ние не можем да направим нищо по въпроса. Губим визия и зрение, ставаме на крака и усещаме, че ни боли глезена. Страданието е ужасно“, каза веднъж Делон пред френските медии.

Синът на Ален Делон, Антъни, обещава на баща си, че ще бъде до него в деня, в който реши да умре.

„Да, вярно е, той ме помоли за това“, призна най-големият син на клана в интервю, дадено по повод излизането на книгата му „ Между кучето и вълка“, където се връща назад към детството и живота си. .

„Когато остареем, имаме право да отидем по дяволите тихо от живота, без болници и инжекции“, цитира думите на известния си баща Антъни и добави, че вече е имал такова преживяване, когато майка му Натали почина през януари 2021 г. от рак на панкреаса.

„Вярно е, че изпратих майка си в последния й път. Истината е, че тя реши да умре по начина, по който живееше, и искаше да го направи както тя иска, затова избра евтаназията“, каза Антъни и подчерта, че за щастие не са прибягнали до този процес.

Така до последно Антъни се грижел за нея, без обаче да използва това крайно средство.

„За щастие не прибягнахме до този процес. Казвам за щастие, защото всичко беше готово. Имахме човек “, издава той, защото практиката все още не е разрешена във Франция.

„Вярно е, че би ни било трудно да я хвана за ръка и да видя как животът я напуска. И така, не казвам, че последната вечер беше лесна, но последните й часове бяха, защото тя си тръгна с мир, тя ни освободи в шест сутринта и си тръгна с мир в 11 […]“

„Баща ми беше много трогнат от това.“