Тих бунт на опашката в супермаркет: Клиенти отказаха касите на самообслужване

Икономистът Любослав Костов с доста високопарен изказ разказа за любопитна ситуация в супермаркет, която според него показва съпротивата на част от потребителите срещу все по-масовото навлизане на касите на самообслужване.

В публикация в социалните мрежи той постави въпроса дали автоматизацията действително улеснява хората, или постепенно прехвърля част от работата на служителите върху самите клиенти.

Повод за коментара му станала дълга опашка пред две работещи традиционни каси. Служителка приканвала чакащите да използват свободните автоматизирани каси, като предлагала и помощ при сканирането на продуктите.

Въпреки чакането хората отказали.

Костов разказва, че по-възрастен мъж на опашката обяснил решението си с опасението, че използването на автоматизираните каси в крайна сметка ще доведе до закриване на работни места.

“Госпожице, много добре знам как да сканирам баркодове. Но няма да стъпя там, защото ако ви свършим работата безплатно, утре вие няма да имате работно място“, заявил клиентът.

Според икономиста думите му срещнали одобрението на останалите чакащи, които предпочели да останат на опашката близо 20 минути, вместо да използват самообслужването. Костов определя случилото се като своеобразен акт на солидарност със служителите.

Той разглежда ситуацията и през икономическата страна на автоматизацията. Според него под мотото за модернизация и спестяване на време част от компаниите намаляват необходимостта от персонал, ограничават разходите за труд и едновременно с това прехвърлят маркирането на покупките върху клиента.

Костов е критичен и към програмите за лоялност, при които потребителите предоставят данни за покупките си срещу отстъпки. По думите му отказът на част от хората да участват в подобни системи показва нарастваща чувствителност към дигиталното проследяване и начина, по който се използват личните им потребителски навици.

Основната теза на икономиста е, че дигитализацията не трябва да бъде приемана като безусловно положителен процес, ако води до премахване на работни места и ограничаване на човешкия контакт.

“Алгоритмите и ИИ трябваше да ни освободят от тежкия труд, за да имаме време за децата си, а не да ни превърнат в безплатна работна ръка, която обслужва софтуера на чужди акционерни дружества“, пише той.

Според Костов технологичният напредък има смисъл, когато подобрява живота на хората, а не когато човешкият труд и общуването се разглеждат единствено като разход, който трябва да бъде оптимизиран.

“Днешната опашка доказа, че гръбнакът на една нация не се кове с лобистки доклади, а в тихия инат на обикновения човек, който отказва да предаде ближния си заради изкуствена екстра“, коментира икономистът.

Той завършва публикацията си с послание в защита на хората, които продължават да работят на традиционните каси:

“Прогресът без хуманност е просто лъскава машина за самотност. Наздраве за живите хора по касите!“