Д-р Александър Носиков е сред най-известните столични кардиолози. Той дава ценни съвети и насоки как хората да мерят правилно кръвното си налягане у дома ежедневно и стойностите да не са подвеждащи.
„Артериалното налягане се променя постоянно според нуждите на организма. Така например то е най-ниско по време на дълбок сън, а най-високо при стрес, физическо усилие, дискомфорт или болка. Разбирането, че някой може да поддържа постоянно 120/80 mmHg, е неиздържано от медицинска гледна точка. Противно на общоприетото схващане, промените в артериалното налягане най-често не се усещат.
Kогато налягането се измерва само по време на дискомфорт, е много трудно да се разграничи дали дискомфортът е причинен от високо АН или обратното. Поради тази причина е желателно да има проведени повече измервания при липса на оплаквания – това ни дава представа за така нареченото „базово“ или обичайно артериално налягане“, обяснява специалистът.
„Правилото е кръвното налягане да се измерва в състояние на душевен и физически покой, в седнало положение на стол с твърда облегалка, с подпряна на маса или бюро ръка. Измерванията трябва да са при празен пикочен мехур, преди кафе, цигара или храна. Прост пример – пълният пикочен мехур и позивите за уриниране водят до 20 mmHg по-високо АН в сравнение с измереното на празен мехур.
По време на измерванията не трябва да се говори или да се гледа телевизия. Мобилният телефон е желателно да не звъни по време на измерванията. Ако преди измерването е имало психо-емоционално напрежение или физическо усилие, е необходимо да минат поне 30 минути и пациентът да е напълно спокоен.
Тук следва да се добави, че е желателно да се провеждат
3 измервания през няколко минути, тъй като при част от пациентите има „емоционална оцветка“ и първото измерване е значително по-високо от 2-рото и 3-тото. В такава ситуация игнорираме 1-вото измерване и използваме средноаритметично от 2-рото и 3-тото. Ако има постоянна разлика в измерванията между двете ръце, се използва ръката с по-високото артериално налягане.
От голяма помощ за лекарите е т. нар. дневник, в който пациентът е записвал стойностите на артериалното си налягане през последните 1 или 2 седмици. В него се записват сутрешни – веднага след ставане, но на празен пикочен мехур, и вечерни измервания – в състояние на покой, но преди вечеря и питие. При наличие на оплаквания те трябва да се описват допълнително“, съветва кардиологът.
