Косата си на болни жени дарява Филип Буков, като това е един от неговите начини да се чувства значим, а не да събира доказателства за мъжественост с юмруци и ножове. Признанието за благородната му постъпка идва години след нея, като поводът е бруталният случай с нарязаната с макетно ножче Дебора от „патриотичния“ й приятел.
Звездата от сериала „Откраднат живот“ не обича да се хвали наляво-надясно с благодордните си каузи, но този път прави изключение и обяснява защо в инстаграм.
Ето какво казва той, разказвайки как един бас неволно го превръща в дарител на коса:
„Поради множество запитвания относно моята позиция за случилото се с момичето от Стара Загора, ще ви разкажа една кратка история подплатена със снимки. Предпочитам така, вместо да се възмущавам и да плюя по държавата и институциите.
През 2015-а година с приятели се хванахме на бас кой най-дълго ще издържи да не се подстригва. След около година и половина аз спечелих баса и малко по-късно реших да отида да си отрежа косата.
Тя не беше много дълга, но вече не приличах на нищо, влизаше ми в очите, главата ми се потеше в каската на мотора и като цяло много ми пречеше. Отидох при тогавашната ми фризьорка @ivayla_stancheva твърдо решен да си отрежа косата, но тя ми каза: “Ама ти, защо не почакаш още година, година и половина, да станат поне 30см кичури и да я дариш за перука. Твоята коса е гъста, къдрава и никога не е третирана, така че е чудесна за тази цел.
“И така още година и половина, а вероятно и малко повече ходех като Маугли. В крайна сметка успяхме, косата беше отрязана и дарена. Надявам се, че е свършила добра работа на някого в нужда.
Това можех и направих към онзи момент за някоя дама и отношението ми към нежния пол винаги ще бъде такова.
P.S. Тогава не бях никой, просто студент втори курс в НАТФИЗ, едно обикновено момче от столичния квартал Гео Милев.
Това нито е било първата кауза която съм взел присърце, нито е последната. През годините винаги, когато мога съм взимал участие в благотворителни инициативи. Просто не им давам гласност, освен ако изрично не са ме помолили, защото “Дела трябват, а не думи”.
Не ми се искаше да разказвам тази история, защото някои ще ме упрекнат, че си правя реклама, но поради интереса на много от вас, реших да отговоря.“
Източник: България днес
