На 4 май в столична галерия Андреа откри първата си самостоятелна изложба. Фолк изпълнителката ще дари средствата от закупуването на своите творби на центрове за деца, лишени от родителска грижа. „За мен тази изложба е много лична.
В нея съм вложила частица от душата си, а най-голямата ми радост е, че чрез изкуството можем да помогнем на деца, които имат нужда от грижи и любов“, споделя блондинката. Откриването съвпадна с отбелязването на 20-годишнината от певческата й кариера на сцената.
„Рисувам акварел, туш и графика. Специално в акварела композицията е натюрморт, тоест случка, преживяване. Част от картините в изложбата са именно тези. Една от тях – с малкото момиче, е много специална за мен“, разкрива изпълнителката.
Наш репортер присъства на изложбата, където имаше над 30 творби на фолк певицата. Най-голям интерес предизвика рисунката на Кубрат Пулев, за която имаше най-много кандидати да я закупят. След откриването Андреа отговори набързо на въпросите ни.
– Андреа, как реши да започнеш да рисуваш?
– Не съм го решавала – просто беше в мен още от дете. Още от първи клас майка ми видя, че имам заложби да рисувам като човек, който е примерно в 10-и клас, а не в първи. Записа ме на частни уроци по рисуване и ме приеха в художествена гимназия, но реших да отида в английската. Затова са всички тези картини – рисувах много. Рисувах всеки ден. Свирех и на пиано. Изкуството винаги е било около мен – дори когато не съм го осъзнавала напълно. Просто така съм устроена, имам нужда да изразявам себе си по някакъв начин. Когато не рисувам, го правя чрез музика, когато не пея – го правя чрез идеи за клипове.
– Съжаляваш ли, че не отиде в художествената гимназия?
– Не, защото научих английски перфектно. Запознах се със страхотни ученици и учители в Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир“. Преди това учих в продължение на 11 години в „Гьоте институт“. Всичко това много ме обогати като човек. Даде ми различна гледна точка, отвори ми мисленето. В крайна сметка вярвам, че нищо не е случайно – може би така е трябвало да стане, за да съм това, което съм днес. А рисуването, така или иначе, си остана част от мен.
– Повечето картини тогава ли са рисувани или сега?
– Повечето са от тогава. Това са много лични неща – моменти от живота ми, които съм запечатала в картини. Сега, когато ги гледам, се връщам назад във времето. Интересното е, че тогава съм рисувала, без да мисля дали някой ще го види, или оцени. Било е много чисто като емоция.
– Какво ти носи рисуването? Така ли си почиваш или се вдъхновяваш?
– Това, което ми носи и музиката – абсолютно щастие. Тази изложба е много повече от картини. Това са моите спомени, емоции, мечти и моменти, запечатани в цвят. Рисуването за мен е като терапия. Понякога дори не осъзнавам какво чувствам, докато не го нарисувам. То ми помага да се подредя вътрешно.
– Смяташ ли занапред да ги съчетаваш?
– Да, аз и сега ги съчетавам, защото повечето ми клипове ги измислям аз, а те са част от визуализацията, която човек трябва да има – въображение. Въображението ражда картините и клиповете, така че те се сливат. Песните също са част от въображението. В бъдеще ми се иска още повече да развия тази посока – да правя по-артистични проекти, в които всичко е свързано – визия, музика, идея. Това е много по-дълбоко изкуство.
Картината на Кубрат Пулев първа се продаде. Тя бе откупена за 500 евро
– А с театъра какво стана? Беше се записала да учиш…
– Ами нямам време да се занимавам с театър в момента, въпреки че го прилагам в клиповете си. Трудно ми е да се връщам от участия в 5-6 сутринта и след това да ходя на лекции. Предпочитам частни уроци, ако имам възможност. Чисто физически ми е трудно, иначе много ми харесва. Изкарах един семестър – половин година учих в университета, но се наложи да прекъсна, за да мога да изпълнявам работните си задължения. Това беше труден избор, но реален. Няма как да правиш всичко на 100%. Но театърът си остава в мен и вярвам, че ще намеря начин да се върна към него.
– Как успяваш да съчетаваш всичко?
– О, изобщо не успявам. Понякога прегарям и си взимам почивка – отивам да се гмуркам. Сега се върнах от Египет и се пречистих много. Аз съм професионален водолаз. Запалих се през 2020 г., по време на пандемията от КОВИД-19. Гмуркането е бягство от интригите – дава ми тишина, спокойствие и усещане за свобода. Под водата всичко спира – няма телефони, няма шум, няма напрежение. Оставаш само ти и мислите ти. Това е безценно. Страстта ми към водата е още от детството. Слизам до 30–40 метра, правя по 2–3 гмуркания на ден. За 10 дни правя около 15. Това ме пречиства и тонизира, а и тялото ми се променя много.
– Семейството ти радва ли се за изложбата?
– Да, гордеят се с всичко, което правя, и ме подкрепят. За мен това е много важно, защото в този свят невинаги получаваш подкрепа. Те са хората, които са до мен безусловно.
– А в музикален план какво ти предстои?
– Не спирам да работя. Подготвила съм цял албум с различни композитори, езици и стилове музика. Искам да покажа различни страни от себе си, да не се ограничавам. Обичам да експериментирам и да изненадвам публиката.
– На изложбата присъстват плеймейтките Нора Недкова и Моника Валериева. Може ли да има приятелство между красиви жени?
– Разбира се, че може. Когато няма комплекси, винаги може. Всичко е въпрос на вътрешно усещане и сигурност. Когато си уверен в себе си, няма нужда да се сравняваш.
С приятелката си Моника Валериева (вдясно)
– А с колежките ти?
– С колежките ми се разбираме перфектно. Помагаме си, когато има нужда да работим заедно. В крайна сметка всички сме в един бранш и е по-добре да има подкрепа, отколкото конкуренция на всяка цена.
– Изложбата колко време я подготвя?
– Десет дни.
– Толкова бързо?
– Имам хубав екип от хора. Когато работиш с правилните хора, нещата се случват бързо и лесно.
– Вече част от картините са разпродадени…
– Да. Най-голям интерес имаше към тази на Кубрат. Купиха я за 500 евро. Честно казано, не очаквах толкова бърз интерес, но това ме направи много щастлива.
– Нея кога си я рисувала?
– Когато бяхме заедно. Тя също носи своята емоция и история.
– Той поздрави ли те за изложбата?
– Не, не ме поздрави, но аз го поздравявам за рождения му ден – днес е рожденик (4 май – б.а.). Аз съм над нещата и го поздравявам. Човек трябва да е широкоскроен. В крайна сметка най-важното е да запазиш себе си и доброто отношение, независимо от всичко. Имали сме хубави моменти, разтърсваща любов, продължила години, така че в крайна сметка те остават и не могат да бъдат зачеркнати току-така.