Внезапно, рязко и страшно, каквото беше чувството му за хумор, си е отишъл от нас един от доайените на Народния театър “Иван Вазов” – Кирил Кавадарков.
Ето какво написа Христо Мутафчиев:
Кавадареца.
Той ме посрещна на първата ми репетиция в Народния театър през 1994 година. Уникално чувство за хумор. Разказвач на историята на българския театър с удивителна ирония. И автоирония.
Всяка моя среща с него беше училище по българска литература и български театър. Последно го видях в кафето на Народния преди половин година. Много държеше да ми разкаже непознат разказ от Елин Пелин. Разказът беше следният:
„Аз и батьо отидохме в гората да берем дърва. Брахме що брахме, седнахме да си починем.
Батьо рече: ‘Ех, сега да имаше една баница, да се наручеме…’ Изведнъж — търкул! — една баница! Наручехме се.
Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една бачонка вино, да се напиеме…’ И търкуул! — една бачонка! Напихме се.
Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една мечка, да се сбориме!’
И изведнъж — търкуууул! — една мечка! Сборихме се…
Във всеки мъж има две сърца: едното вика ‘Дръж!’, другото вика ‘Беж!’
Послушах второто. Бегах.
На другия ден се върнах и гледам: от батьо останали само парцали и кокали, а от мечката — нииииищо…“
А на мен — от Киро остава всичкоо!
Почивай в мир, Кире!
Be the first to comment on "Христо Мутафчиев: Почивай в мир, Кире!"