Цени в ресторанти и заплати през 1933. в Царство България

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник „Тунджа” от 1933г., представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933г. е на един от централните ямболски ресторанти „Стара Америка” със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел „Диана палас” срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933г. на питиепродавница и гостилница „Златна рибка”.

През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.В България, като една аграрна страна се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.В рекламата на ресторант „Стара Америка” от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:

Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.

В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка” информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.

Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант „Стара Америка” не предлага свински кебапчета!
Сега идва най-интересното, какви са били заплатите на българите през 1933г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.

Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933г. са били следните:

– агроном – 4550 лева, р-л доп. земеделско училище – 4400 лева, учител в доп. зем. училище – 4250 лева, учителка в доп. земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем. техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.

Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните. В статистическия годишник на Царство България от 1933г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник

1. Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./

2. Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.

3. Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.

4. Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.

Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.

5. Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.

6. Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.

7. Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
……………………………
Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.

Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.