Черноморието се извинява на българския турист: Извинявай, уважаеми туристе! Не знам турист ли си? Мишка ли си?

Извинявай, уважаеми туристе! Не знам турист ли си? Мишка ли си? Нямаш пари ли? Скръндза ли си?

Не знам защо аз трябва да страдам заради теб. Аз съм тунинговано. Облагородено. Нагиздено като поп-фолк селянка в мол специално за теб, а ти не ме желаеш. Импотентен ли си? Кво ли?

Парите не ти достигат, виждам. Не можеш да си позволиш два-три бона за една седмица. Жалко! Защото съм виждал хора да дават по толкова на вечер само за кока. Но явно ти, турист жалък, не си от тези хора. Въобще, ти човек ли си?

Какво ти се свиди да спреш на поляната до плажа за десетарка? Чадърче, шезлонгче, водичка, пък ако вземеш и по едно сладоледче на децата може и до стотарка да го докараме? Какво страшно казах? Ти стотарка не си ли виждал?

Да хапнеш нещо от вчера на цени от утре? Болно ти е коремчето? Ми, бегай на доктор тогава!

Водата за 11 лева ти била скъпа, мишок такъв? Я питай хората в пустинята колко дават за вода? И що си мислиш, че тук е по различно?

Ти не си патриот! Не подпомагаш българското.

Знаеш и колко струва един бетоновоз бетон? Знаеш ли цената на арматурата? Чувал ли си за фундамент? Изкоп? Булдозер? Това пари струва. И всичко за теб се прави! А ти, изроде, за палатки ще ми мечтаеш! За без пари ще ми лежиш по плажовете! Добре, че има закони в тази държава!

Скъпо ти било?

Само да те питам с тези доходи защо живееш?

Грозно ти било?

Ти да не си някой професор по история на изкуството, бе?

Не било зелено?

Е това ли ти е проблемът? Другия сезон ще боядисаме всичкия бетон в зелено да те видим тогава какви ще ги измислиш.

Но не! Проблемът ти е, че завиждаш. Като видиш нещо хубаво и искаш да го развалиш. Да го съсипеш. И като не можеш по друг начин го съсипваш с бойкот.

Усещам, че доволно търкаш ръчички, но много грешиш!

Сега товариш колата за Гърция, ама знай. Аз ще съм тук и ще те чакам. Само да знаеш, че бетонът бавно се руши. За има-няма сто години, че и повече. Така, че аз имам време и ще те чакам. И не ме мисли. За мен се грижат министри и правителства. Дори собствено министерство са ми направили.

Накрая на сезона пак ще завърша на плюс, дори и един човек да не е стъпил на плажа. Защото, къде мислиш се перат парите в тази държава? Къде сивата икономика облича бялата си риза? При мен, нещастнико! И догодина ще е така. И по-догодина. Защото аз вече не съм само една плажна ивица, а част от икономиката. Машина за пари.

А машините, както знаеш, не се извиняват.

АВТОР: Емил Йотовски

Източник: Lentata