На гробището Спитак в Армения, сред стотици гробове със същата дата на смъртта – 7 декември 1988 г. – има един без кръст, звезда или снимка. На паметника има само име: Жужа.
По време на ужасно земетресение, което уби 25 000 души, Жужа – обикновен мелез – направи невъзможното. Тя спаси едногодишно момиченце, което беше с нея под развалините. Четири дни кучето топлеше бебето с топлината си и вероятно го хранеше с млякото си – иначе как да обясним, че детето е оцеляло?
Когато спасителите пазеха минути мълчание, за да чуят живи хора под купчината камъни и пясък, Жужа излая. Но животните не бяха приоритет, хората са по-важни…
И тогава Жужа направи нещо, което никога досега не беше правила – ухапа леко детето. Момичето започнало да плаче и благодарение на това и двамата – плачещото бебе и измършавото куче – били извадени изпод развалините.
Жужа живее със семейството на Лала Сарян още 12 години. И когато тя почина, роднините на Лала я погребаха на гробището Спитак сред други човешки гробове…
*в статията е използвана илюстративна снимка от интернет
