Баба Калина е уникално явление в живота на община Свищов, защото е на земята вече 105 години, видя Ко4.
Столетницата е родена през 1910 г. в с. Вардим, но от 1956 г., след като вече е създала семейство, се преселва в Свищов. Животът й не е бил лесен.Не помни майчината ласка, защото още на година остава сираче, такава била съдбата и на съпруга й Йордан. Трудолюбието на баба Калина било пословично. През целия си живот се занимавала със земеделие, обработвали над 100 дка земя. Жънела, копаела, косяла повече от мъжете.
Преживяла много – войни, бедност, радост и неволи.
„Животът ми е минал в труд, труд и само труд. Три къщи сме строили за децата си. Много съм видяла и прекарала – и лошо, и хубаво”, връща се бавно в спомените си старицата. В сговор и разбирателство със своя съпруг отгледали своите четири рожби. Тя не пропуска да спомене, че през целия си живот нито веднъж съпругът й Йордан, вече покойник, не е вдигал ръка срещу нея или да са си изрекли тежки думи.Въпреки 105-те си години баба Калина никога досега не е лежала в болница, не е носила очила, не е пила лекарства, никога не е имала високо кръвно налягане, дори не знае какво е това холестерол!
Тя обаче има едно правило, което стриктно спазва – никога не преяжда, но не спазва и никакви диети.
„Давай на душата си това, което иска, защото ще дойде време, когато нищо да не ще”, съветва старицата. Тя е дребна и слаба, с помътнели вече очи. Разбира всичко, което я питаш, отговаря бавно на всички въпроси. Не може обаче да обясни на какво се дължи дълголетието й. Живяла е живота си такъв, какъвто съдбата й е отредила. И на тези години е образец за всички – спретната, чиста, с благо лице. Отзивчива, чистосърдечна и много спокойна, баба Калина не се е карала с никого. За всекиго е намирала добра и топла дума.
Радва се на 8 внука, 15 правнука и 2 праправнука
Не се оплаква от живота, защото отдавна порасналите й деца често са край нея. Но тъй като и техните години вече не са малко и имат своите болежки, благодарение на помощта на кмета Станислав Благов баба Калина има личен асистент и е много доволна. Въпреки достолепната възраст старицата все още сама се храни и обслужва личния си тоалет, но й липсва разходката из двора, защото краката вече не я държат и предпочита повече да е в леглото.
Баба Калина изпраща гостите си с думите: „Каквото е станало, станало е! Човек трябва да мисли напред. Моя живот няма кой да го стигне. Обичайте се, уважавайте се, защото втори живот няма”.
