140 години от смъртта на възрожденеца: Добри Чинтулов умира сам, изоставен и забравен

Днес се навършват 140 години от смъртта на бележития възрожденски поет, композитор и просветител Добри Чинтулов.

Панахида в негова памет бе отслужена на гроба му в Сливен още на 27 март, когато по стар стил се отбелязва датата.

Тогава България губи една от най-светлите си и ерудирани личности. Благодарение на доброто си образование, поетическата си дарба и страстта, с която преподава, Чинтулов е сред най-уважаваните поети и учители през периода на Възраждането.

Роден в бедно, но работливо сливенско семейство, пътят на младия Добри преминава през Елена, Търново, Букурещ, Браила, за да достигне до Одеса през 1839 г. Благодарение на Васил Априлов, там той завършва Околийското училище, а след него и Херсонската духовна семинария през 1849 г. Година по-късно се завръща в Сливен и започва работа като учител. За период от 3 години преподава и в гр. Ямбол. От 1862 г. поема управлението на всички сливенски училища.

Учителства непрекъснато до 1871 г., когато е избран за делегат от Сливенската епархия на първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов е учител още около 3 години, след което сам напуска поради влошаване на зрението през 1875 г. По времето, когато той е учител в Сливен, организира модерно класно училище. Възпитава своите ученици в патриотичен дух със своите стихове и учебници, противопоставя се на гръкоманите и на богослужението на гръцки език в църквите и преподаването на него в училищата.

Отново той е сред първенците на града, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 20 януари 1878 г., където произнася пламенна реч. Избран е за член на Временния градски съвет след Освобождението. Здравето му се влошава драстично след загубата на жена му Анастасия (1878 г.) и на единствения му син Петър (1881 г.).

Добри Чинтулов е автор на близо 20 стихотворения, които олицетворяват патриотичните чувства и мисли, които вълнуват българите, живеещи в границите на Османската империя тогава. Едва три от тях са отпечатани в “Цариградски вестник” през 1849 г. – “Китка от Балкана”, “Изпроводяк на едного българина из Одеса”, “Стара майка се прощава със сина си”.

Останалите му творби се разпространяват устно, преписват се и се пеят от негови ученици. Сред най-популярните са: “Къде си, вярна ти любов народна?”, “Вятър ечи, Балкан стене”, “Стани, стани, юнак балкански”, “Българи юнаци”, “Българийо, мила майко” и др. И до днес те са сред най-обичаните и известни български песни. С тях той поставя основите на революционната поезия.

В наши дни напълно реставрирана и отворена като музей е къщата на Добри Чинтулов в стария Сливен. Построена е от него и брат му Иван в средата на 50-те години на XIX в. с типичната за града възрожденска архитектура – отворена, несиметрична, с дървени кьошкове и чардаци. В нея живее и твори бележитият поет, просветител и църковен деец до смъртта си през 1886 г. След цялостна реставрация, през 2024 г. бе открита напълно обновена експозиция, която проследява дейността на Добри Чинтулов като учител, общественик и делегат на Първия църковен народен събор в Цариград.

“Добри Чинтулов е роден в многодетно и изключително бедно семейство. Точната дата не е ясна, поради оскъдните сведения. Неговите родители Петър и Стояна са били неуки. Много скромно е живял и впоследствие, дори вече като учител. Добри Чинтулов няма живи преки наследници, след като единственият му син умира едва 22-годишен. Поетът е бил женен за Анастасия – дъщеря на Добри Желязков-Фабрикаджията, който основава през 30-те години на XIX век текстилна фабрика, едно от първите български предприятия”, разказва пред “България Днес” екскурзоводът Златина Динкова, докато се разхождаме из къщата-музей.

На долния етаж на сградата може да се види и Взаимното училище, което Чинтулов изградил, за да преподава. Впоследствие той, заедно със свои будни колеги, въвеждат класното обучение, разделят децата на класове според възрастовата им група.

“С помощта на видни и заможни българи се закупуват карти, глобуси и учебни помагала. Преминавайки през Сливен, пътешественици са отбелязвали в своите записки, че обучението тук било на толкова високо ниво, че е можело да го сравнят с това в други европейски държави. Впечатляващо е, че даскал Добри, както го наричали, вече владеел руски, френски, гръцки и турски език. В Одеса той се докосва до руската класическа литература на Лермонтов и Пушкин, което допринесло и за неговото творчество. В същото време там се научава и свири на три инструмента: цигулка, флейта и тамбура”, обяснява музейният експерт. Флейтата на Чинтулов и до днес е запазена в експозицията и може да бъде видяна.

На втория влизаме в малката стаичка, където спял Добри Чинтулов. Там е запазено е писалището, на което е творил своите произведения. Може да се види и самоварът, с който възрожденецът много обичал да си прави чай. В стаята се намира и автентичното му легло.

“Макар и вече болен, с прогресивно ослепяване, Добри Чинтулов доживява Освобождението на България. Той посреща заедно със своите съграждани руските освободители. Приветства ги и изнася пламенна реч на руски език. Разплаква не само руските войници, но и офицерите. След като съпругата му Настя се разболява и умира, синът му също, Добри Чинтулов остава сам, забравен и изоставен от обществото. Следват няколко тежки и мъчителни години за него. Приживе не е получил нужното уважение и почит. Той дал всичко за родината си, а родината му обърнала гръб”, завършва с тъга Златина Динкова.