20-годишният Виктор: Мамо, искам да се прибера от болницата у дома

Момчето живее по лечебни заведения, бори се с рядък и агресивен рак на костите 

“Мамо, така ми се иска да се прибера у дома, поне за малко.”

Тези думи са на 20-годишния Виктор, който се бори с много рядък и агресивен рак. Повече от пет години младежът не познава друго освен болнични коридори, химиотерапии и рентгенови снимки. Тийнейджърството му минава далеч от дома – сред апарати, диагнози и страхове.

Виктор се бори с остеосарком – рядък и агресивен рак на костите, който при него вече е метастазирал в белите дробове. Диагнозата идва през първите дни на 2021 г., когато момчето е само на 15. Най-страшният момент идва, когато лекарите в България препоръчват ампутация на крака му като единствена възможност, за да оцелее. Майка му отказва да приеме този изход. Търси помощ в Истанбул и я намира. Лекарите там успяват да отстранят тумора, без да отрежат крака на Виктор. Няколко години лечение донасят надежда и точно когато момчето навършва 18 години, получава най-големия подарък – ракът е изчезнал.

“Радостта ни беше само за два месеца. При пореден контролен преглед (юли 2023г.), се оказа, че болестта се завръща. Същия ден започна ново лечение. Проведохме нови осем курса венозна химиотерапия. Но отново имаше активност. Приложиха се и два вида лъчетерапия. В момента Виктор приема всекидневно два вида орална химиотерапия”, споделя с болка майка му Зоя.

Повече от шест месеца Виктор не се е прибирал в България. Двамата с майка му живеят в Истанбул, близо до болницата. Миналата седмица преминава през седмия пореден курс от новия протокол. Резултатите показват: ракът все още е активен. Но няма нови огнища, което поражда надежда в семейството.

Предстоят още минимум пет курса венозна химиотерапия. Съпътстват ги изследвания, които следят всяко колебание в състоянието му. Лечението е тежко, продължително и непосилно скъпо.

“Виктор е уморен. Понякога вярата го напуска. Понякога се пита “Защо аз? Докога?” И точно тогава вашата помощ му доказва, че не е сам. Че някой извън болничната стая вярва в него. Че има за кого да се върне у дома”, допълва родителят, който е неотлъчно до него.

Сумата,която не достига на борбеното момче за лечението му, е около 140 000 лева. Всеки, който желае, може да дари на:

IBAN:BG79BUIN95611000739745

BIC :BUINBGSF

Получател:Фондация Павел Андреев

Основание Виктор Спасов Димов