20-годишните вече в криза на средната възраст – отчаяни и все по-болни

Влияят “идеалният” живот от социалните мрежи, несигурността на света, пандемията

Дълго психолози, икономисти и социолози описваха човешкия живот като пътешествие по U-образна крива на щастието. Началото беше високо с връх в младостта и безгрижието, следваше стръмен спад към дъното с “кризата на средната възраст”, и накрая – постепенно изкачване към мъдростта и тихото задоволство на старините. Тази гърбица на нещастието в средата на живота изглеждаше като неизбежна част от човешкия опит – период, в който балансираме между кариера, семейство и финансови отговорности, докато осъзнаваме, че сме изминали повече от половината си път.

Но какво се случва, когато този утвърден модел внезапно се преобърне? Ново глобално проучване от 44 държави показва, че гърбицата е изчезнала. Не защото хората на средна възраст са станали по-щастливи, а защото младите днес са значително по-нещастни и в по-лошо здраве. За науката това е като да очакваш изгрев, а небето да потъмнее. И най-лошото е, че подранилата криза на средната възраст не е просто моментно състояние, а тревожна тенденция.

Публикацията в PLOS One обобщава данни за 2 милиона души за проекта Global Minds и допълнителни анализи от САЩ (за 10 млн. възрастни от 1993 до 2024 г.) и Великобритания (кръгло 40 хил. домакинства от 2009 до 2023 г.).

Предишните поколения са имали период на относителна стабилност и оптимизъм в ранните си години. Животът им е бил като платноходка с попътен вятър към ясно определени цели – кариера, семейство, собствен дом. Днешната млада генерация, наречена веднага “поколението на отчаянието” от някои медии, изглежда, се е загубило в бурното житейско море още преди да е напуснало пристанището.

Вероятно става дума за комбинация от фактори, които се пресичат и усилват взаимно. На първо място учените сочат възприятието за живота като изтънчено сценично представление. Социалните медии промениха изцяло начина, по който се сравняваме с другите. Вместо да се състезаваме със съседите, се надпреварваме с милиони внимателно подбрани моменти от живота на хора по целия свят. Всяко превъртане на екрана е като поглед през прозореца на луксозен влак, който преминава през живописни пейзажи, докато ние сме на перона, без билет.

Изследванията показват силна връзка между интензивната употреба на смартфони и влошаването на психичното здраве. Дори “естествени експерименти” като въвеждането на широколентов интернет в определени райони потвърждават, че достъпът до социални мрежи има значителен негативен ефект, особено върху младите жени. Тези платформи създават нереалистични очаквания и чувство за изолация и недостатъчност, когато нашата реалност не съответства на “идеалния” живот, който виждаме онлайн.

Бъдещето като лабиринт

е възприятието на новите генерации за предстоящото, смятат изследователите. Днешните млади се сблъскват с икономически условия, които са в пъти по-сложни от тези на техните родители. Трудността да си купят или наемат жилище, стагнацията на заплатите и несигурността на пазара на труда създават усещане за капан. Оптимизмът за бъдещето, който някога е бил естествен спътник на младостта, е заместен с мрачен реализъм. За разлика от предишни поколения, които са виждали бъдещето като стълба, която могат да изкачат, днешното го вижда като непредвидим лабиринт. Дори добре платената работа, която някога е била важен фактор за психичното здраве, сега, изглежда, губи част от своята защитна сила, ако е за сметка на личния живот.

Пандемията рязко увеличи изолацията във важен момент на съзряване и нужда от “приятелства до живот”. COVID-19 не е основната причина за тенденцията, но със сигурност е послужила като катализатор, който е ускорил влошаването на психичното здраве на младите. Изолацията, трусовете в образованието и липсата на социални контакти са оставили траен отпечатък върху подрастващите. А тяхното развитие е силно зависимо от социалните взаимодействия, което ги прави най-уязвими от дългите периоди на откъснатост.

Фактът, че младите хора се борят с отчаяние на толкова ранна възраст, има сериозни последици. Той не само засяга тяхното лично щастие и продуктивност, а води до дългосрочни проблеми като хронични психични заболявания и мисли за смърт. Нарастването на самоубийствата сред подрастващите е стряскащ индикатор, който не можем да пренебрегнем, предупреждават изследователите.

Сред данните са не само анализи на проучвания от САЩ и Великобритания, но и информации за ситуацията в европейски държави като Ирландия, Италия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Франция и обобщена информация за Източна Европа. Изследването призовава политиците и обществото да разберат, че психичното здраве на младите хора вече не е второстепенен проблем, а централен въпрос в стратегиите за благоденствие. Вместо да се съсредоточаваме само върху възрастните, трябва да насочим вниманието и ресурсите си към ранното откриване и превенция на психични проблеми сред най-младото поколение.

Моделът на U-образната крива беше утеха, защото предполагаше, че трудностите в живота са временни и че с годините нещата се подобряват, казват учените. Новият модел, в който нещастието намалява с възрастта, е още по-тревожен, защото предполага, че най-тежките битки се водят в началото на живота. Той ни предизвиква да преосмислим не само какво значи да си млад в днешния свят, но и как да изградим общества, които да предоставят на младите хора не само възможности, но и психологическа стабилност.

Научните данни показват, че нарастващото отчаяние сред младите хора има измерими последици за тяхното здраве. Глобалното изследване подчертава, че високите нива на тревожност, стрес и депресия сред тази демографска група са пряко свързани с убийствено сериозни проблеми. Например увеличаващият се брой хоспитализации за психични разстройства сред младежите, както и нарастващите нива на самоубийства в държави като САЩ, където те са четвъртата водеща причина за смърт при хората на възраст 15-29 години.

Изследването също така отбелязва, че употребата на антидепресанти при подрастващите се е удвоила в много страни.

Тези факти превръщат “епидемията от отчаяние” в реален и измерим проблем за общественото здраве. Генералният извод е, че отчаянието и психическият дискомфорт вече не достигат своя пик около 50-годишна възраст, а са най-високи сред най-младата демографска група (12-28 г.). Промяна е особено силно изразена в богатите англоезични страни, но се наблюдава в различна степен по целия свят, включително в териториално най-близките до България европейски държави, включени в проучването, като Полша и Италия.

24 часа