В продължение на повече от четири десетилетия професор Джанис Холдън посвещава живота си на една тема, която мнозина дълго време са смятали за табу, мистична или дори опасна за сериозната наука – преживяванията на хора, били на ръба между живота и смъртта.
Днес тя е сред най-известните изследователи в света на т.нар. клинична смърт и твърди, че след хиляди разкази е стигнала до два извода, които се повтарят отново и отново.
Всичко започва още през 1978 година, когато младата тогава изследователка попада на книгата „Живот след живота“ на Реймънд Муди. Това, което за едни било сензационна тема на границата между науката и мистиката, за нея се превърнало в истинска мисия. По онова време колеги я предупреждавали, че ако посвети кариерата си на подобни изследвания, рискува никога да не бъде приемана сериозно в академичните среди. Но Холдън не се отказала.
Години по-късно тя вече е професор емеритус, автор на десетки научни публикации и председател на Международната асоциация за изследване на преживяванията, близки до смъртта. И въпреки че не определя себе си като мистик, признава, че съвременната наука все още не може да обясни всичко, свързано с човешкото съзнание.
Какво всъщност преживяват хората?
Разказите на пациенти, преживели клинична смърт, често си приличат до плашеща степен. Мнозина описват как са напуснали тялото си и са наблюдавали лекарите отстрани. Други говорят за тунел, изпълнен със светлина, чувство за абсолютен мир, срещи с починали близки или мигове, в които целият им живот „минава пред очите им“.
Най-голямото объркване за учените обаче идва от случаите, в които хора, намиращи се в състояние без мозъчна активност, по-късно описват детайли от операционната с изумителна точност – разговори между лекари, изпуснати инструменти, дори конкретни предмети в помещението. Именно това кара Джанис Холдън да зададе въпроса, на който науката все още няма категоричен отговор:
„Ако мозъкът не е функционирал, тогава кой е наблюдавал всичко това?“
Не всички преживявания са светли
Макар повечето хора да разказват за усещане за любов, спокойствие и светлина, има и такива, чиито преживявания са изключително мрачни. Някои описват безкрайна празнота, други – чувство за ужас, самота или дори картини, напомнящи ад.
Според Холдън тези случаи са по-редки, но също толкова важни. Тя смята, че подобни преживявания често променят хората из основи и ги карат да преосмислят живота си.
Хората се връщат различни
Едно от най-интересните наблюдения на професорката е, че след преживяна клинична смърт много хора коренно променят ценностите си. Страхът от смъртта намалява или изчезва напълно. Материалните неща губят значение, а отношенията с близките стават много по-важни.
Мнозина започват да живеят по-спокойно, по-съзнателно и с повече емпатия към околните. Някои дори твърдят, че след подобно преживяване изпитват странни реакции към технологии – часовници спирали, телефони блокирали, а електрониката се повреждала около тях. Макар науката все още да няма обяснение, Холдън признава, че подобни случаи са изненадващо чести.
Двете най-важни истини преди смъртта
След хиляди разговори с хора, върнали се „от другата страна“, професор Джанис Холдън стига до две послания, които според нея се повтарят почти винаги.
Първото е, че в края на живота най-важни не са парите, славата или успехите. Хората говорят за любовта, за добротата и за начина, по който са се отнасяли към другите.
А второто – че когато човек спре да се страхува от смъртта, започва да живее истински. Ежедневните тревоги губят тежестта си, а най-ценни остават моментите с хората, които обичаме.


Be the first to comment on "„40 години изучавам хора, преживели клинична смърт“: Професор разкри двете най-важни неща, които човек трябва да знае преди да умре"