Вече писахме за единствения представител на випуск’49, който гордо крачеше на шествието по случай Деня на светите братя. С достолепната си осанка, с лъчезарната си усмивка той покори всички. Затова от Ко4 искаме да ви разкажем още малко за него.
Роден е в Габрово през 1931-ва в семейството на търговеца Пенчо Иванов Контохов. Майка му, Марийка Алтънова, е от семейство на лозари. На улица “Радецка” семейството има магазин за колониални стоки. Завършва математика в Софийския университет през 1956-а. Работи като учител в механотехникума “Д-р Никола Василиади”. През 1963-та става преподавател по математика в новооткритото висше учебно заведение в Габрово.
Жени се за хубавата немкиня Ренате. Имат син, Борислав. Заминават за Полша, а после за Германия. Живеят в Дармщат, Борис работи като програмист и анализатор на системи. Синът му се задомява в Германия. Борис Контохов има двама внуци – Константин Пенчо и Александър Христо. После Контохови живеят години наред в Зеехайм. Борис никога не забравя родината си. Габрово му е скъпо, а Техническият университет в града – още по-скъп.
– Господин Контохов, не пропускате година да се върнете в Габрово. А тази година дефилирахте за 24 май.
– Вярно е. Тук имам хубаво жилище, чувствам се добре и ми е драго да се видя с приятели.
Тъжното е, че от моя випуск абитуриенти и висшисти май няма оцелели Дефилирах сам, защото много обичам празника.
Випуск 1949-а пред Априловската гимназия. И Борис Контохов присъства на снимката.
– Кой беше най-добрият ви приятел в ранното детство?
– Борис. И двамата сме родени през април 1931 г. На писмо и четмо ни учеха в старото падалско училище. Свирехме във фанфарната духова музика. А на 24 май кичехме портретите на Светите братя с цветя. Европа се тресеше от война, но Габрово сякаш беше оазис на спокойствието. Борис беше много добро момче. Във второ отделение, заедно с приятеля ни Христо, започна да издава вестник. Двамата сами го списваха и редактираха. Не му потръгна на Борис, майка му почина млада. С по-голямата му сестра сами се справяха с несгодите на живота. Борис помагаше на татко си в магазина им за хранителни стоки.
– Какви ви завари 9 септември 1944-та?
– Ученици в прогимназията. От Балкана слязоха партизани. Работници пееха по улиците и манифестираха. Ние не сме манифестирали, стояхме кротко и наблюдавахме какво се случва. Ново време дойде, социалистическо. Ценностите се измениха. Трябваше да минат няколко години, за да си дадем сметка, че патриархалните нрави остават в миналото завинаги. В интерес на истината, искам да кажа, че за две десетилетия Габрово промени облика си в положителен смисъл
Превърна се в процъфтяващ промишлен град. Бяха построени нови сгради. През 1964-та бе основан Филиалът на Машинно-електротехническия институт в София. Сега се нарича Технически университет.
– Вие къде учихте?
– С Борис завършихме Априловската гимназия. Смятаха ни за деца на буржоазията. Затова не ни позволиха да продължим обучението си, за да получим висша университетска квалификация. Животът на семейството ни се промени. Магазинът на татко бе одържавен, а аз, отличникът, нямах достъп до образование. Според тогавашния началник на отдел “Кадри” в Общината трябваше да поработя няколко години в производството, за да опозная живота на работническата класа. Преглътнах обидата.
Трудих се две години в текстилното и машиностроителното производство. В началото на 50-те дойдох в София. Времето се беше променило, в един момент получих така желаната бележка от Народния съвет в Габрово, че мога да следвам. Избрах математиката. Но още от дете ме интересуваше изкуството. В София с радост посещавах театрални и оперни представления.
– Имате ли конкретни спомени оттогава?
– Никога няма да забравя концерта на Филхармонията през ноември 1959-а, дирижиран от Константин Илиев. За първи път влязох в прекрасната зала “България” в центъра на София, която ме очарова. Не беше проблем да си купувам билети и да посещавам великолепни концерти. Поне веднъж месечно бях на опера в сградата на булевард “Дондуков”. Посещавах и оперетата, и Народния театър.
– Сериозно ли бе образованието, получено в Университета?
– Да. Физико-математическият факултет на Алма Матер бе място, където получавахме солидни познания. Изкарах нормалните четири години следване и записах за една година приложна математика.
По държавно разпределение ме изпратиха учител в Стражица
После се завърнах в Габрово и шест години преподавах математика в престижния техникум “Д-р Василиади”. Станах и преподавател в местния Машинно-електротехнически институт.
– После се жените за немкиня?
– Един брак, една голяма любов. През 1961-ва по време на една екскурзия в Полша се срещнах с Ренате и тя грабна сърцето ми. Оженихме се, Ренате ми роди син. Дойде при мен в Габрово. През лятото, естествено, искахме да пътуваме до Полша при нейните роднини. Бях вече преподавател в Машинно-електротехническия институт в Габрово. В София се налагаше да идвам, за да вадя визи за пътуване. Не беше лесно, защото легациите работеха от 10 до 12 сутрин. Пред легацията се оформяше опашка. Използвах тия дни, за да обиколя софийските магазини, да напазарувам, да ида на кино или на концерт. Не забравях да ида с трамвая и до Семинарията, където се помещаваше нашият Физико-математически факултет. Връщах се в Габрово с купеното в столицата, където снабдяването беше най-добро. И с визите.
– През 1974-та семейството ви заминава в Германия?
– Установихме се най-напред в Дармщат. Не беше проблем да си намеря работа. Навъртях трудов стаж в сферата на програмирането и анализа на процеси и системи, участвах в разработването на приложен софтуер за бизнеса.
– Не е тайна, че работливите хора се устройват навсякъде, стига да искат!
– Така е. Ние с Ренате и сина ни се приспособихме към германските условия. Германия е страната на големите възможности. Живяхме щастливо. Поддържахме прекрасни отношения с роднините на Ренате. Те ме обикнаха.
Имах дълъг и щастлив брак, но тежка болест отнесе жена ми в по-добрия свят. Догледах си я у дома.
С баритона от Софийската опера Атанас Младенов и майка му
– Вече сте пенсионер, интересът ви към музиката и изкуството не секва?
– Излязох в пенсия, посветих се на хобито си от младостта. Събирам информация за български оперни певци, диригенти и композитори, чиито изяви са отразени в немскоезични издания. Натрупал съм богат архив. Публикувам моите оперни истории в социалните мрежи. Създадох и блог. Всеки може да влезе в него и да прочете нещо интересно. В блога ми има 650 статии, написани на български език. Повечето артисти, за които пиша, са българи, разбира се.
– Вярно ли е, че празнувате два пъти в годината рожден ден?
– Реших го, когато навърших 90. Празнувам на рождената ми дата и половин година по-късно. Животът е хубав. В Габрово всичките ми приятели са по-млади от мен. Два пъти в седмицата се събираме в ресторанта “Глинените гърнета” да се почерпим. Като си замина за Германия, общуваме във фейсбук. Задържа ли се някой ден в София, отивам на опера, срещам се с артисти, които са ми близки. Тази година се разминавам с операта, защото от Габрово ще ме откарат направо на летището в София. Надявам се догодина да гледам нещо интересно в Софийската опера или да ида на концерт в зала “България”. Пък и да дефилирам пак на 24 май в Габрово.
Нели ЖЕКОВА
Be the first to comment on "94-годишният габровец Борис Контохов просълзи България"