Как сиромахът Асан Омеров от Бабинци стана страшилището Алексей Петров

През февруари 2010 година Алексей Петров беше арестуван при специализираната полицейска операция „Октопод“, разпоредена от тогавашния МВР шеф Цветан Цветанов, припомня Ко4.

По този повод Руслан Йорданов като журналист от вестник „Стандарт“ посещава родното село на бившата барета Бабинци. Там той разговаря с роднини и съседи на Петров, които разказват как едва на 8 години Алексей и семейството му българомохамедани са принудени да си сменят имената.

Ето и текстът, публикуван преди 13 години и предоставен любезно от Руслан Йорданов, който беше част и от екипа на „Марица“.

Бившият елитен командос и таран на ДАНС Алексей Петров може би рядко си спомня как едно момче на изгрев слънце тича след воловете по върхарите на Тетевенския Балкан.

На 23 април 1962 г. в Бабинци проплаква Асан Ибримов Омеров. Дядо му Омер отглеждал волове, които по това време са единственото превозно средство „4 х 4“ върху каменистите чукари. От колибата му в местността Трескавец се разкрива чудна гледка – ридовете криволичат към ниското, където е сгушен Тетевен и се вие долината на река Вит. Отсреща надничат старопланинските върхове Вежен, Паскал и Баба.

Пастирите в мюсюлманското село на върха на света не са били пощадени от превратностите на историята. При национализацията след 9 септември на дядо Омер му взимат трите крави, двата коня и 7-8 овце за новото ТКЗС.

По-страшното идва през 1970 г., когато му вземат името заедно с тези на сина и внука му, както и на всички останали помаци в България. 8-годишният Асан се превръща завинаги в Алексей Петров. Баща му Ибрим е прекръстен на Илия.

„Моят татко Асан го биха зверски в милицията, държаха го със седмици в килия, докато накрая склони да прекръсти и децата си. Дядото на Алексей също много го тормозиха, и той няколко нощи спа в милицията“, спомня си 48-годишният Ибришим от Бабинци.

Ибришим е учил четири години в един клас с доцента по корпоративна сигурност и антитероризъм в началното школо в селото.

„Не бяхме пълни отличници, но бяхме добри ученици. Изкарвахме пет – пет и половина“, смее се той. След часовете с Алексей гонили топка по ливадите и играли на „юф“ – нещо като овчарски голф, който се играе с криваци. През останалото време пасели конете и воловете.

„Родата на Алексей е сиромашка. Дядо му Омер е карал трупи с воловете, после майка му Гена се грижеше за добитъка, а баща му работеше в горското“, разказва Ибришим. Той смята, че арестът на доскорошния офицер от ДАНС е преднамерен.

20 години беше добър за държавата, а сега изведнъж го уличиха в какви ли не престъпления. По принцип всички, които са били във властта, са за затвора – и Костов, и царят, и Станишев. Не може Алексей да е единствената изкупителна жертва, допълва балканецът, който сега се препитава с гледането на една крава. След 10 ноември Ибришим не връща мюсюлманското си име Ибрим, тъй като всички официални документи се водят на второто му „аз“.

От Бабинци едва трима-четирима човека си връщат взетите през 1970 г. имена. В селото никога не е имало джамия, а сега, главно при погребения, викат от Галата ходжа, който пък бил родом от родопските села.

В средата на 70-те родителите на Алексей Петров се местят да живеят в близкото село Градежница, откъдето е родът на майка му Гена. Къщата на родителите му там е пуста. Два дни преди ареста баща му паднал на улицата и си ударил лошо главата. В момента се лекува в неврологичното отделение на Тетевенската болница. Майка му пък заминала в Ловеч, при дъщеря си Теменужка, където тя държи пекарна за хляб и банички.

„Преди години Теменужка отвори в Градежница цех за производство на ауспуси, но работите не потръгнаха“, уточни Ивайло, съсед на родителите на скандалния командос. Братът на Алексей – Огнян, пък върти мандрата в Тетевен и има лиценз за производство на италианското сирене моцарела.

Градежница и Глогово твърде малко приличат на помашките села в Родопите, пълни с ревностни мюсюлмани. В събота по обяд мъжете се припичат на зимното слънце, стиснали бира в ръка. В една къща десетина души бяха заобиколили заклано прасе и го пърлеха с бензинова лампа.

„Наистина не бива мюсюлмани да ядат свинско, но нашите хора вече съвсем се объркаха“, обяснява Ивайло, дългогодишен автобусен шофьор. Той посочва, че 80% от хората са безработни, препитават се с бране на билки и малини, както и с дърводобив. В Градежница не ставали престъпления, а най-големият дерт са тийнейджърите, които карат с бясна скорост наоколо и често стават катастрофи с фатален край.

„За нашето село Алексей е голямо име. Понякога е идвал на наши тържества, сяда на трапезата и се весели с всички“, разказва шофьорът. Въпреки това почти никой в селото не може да каже, че го познава. На 14 години той заминава да учи в сержантското училище в Пазарджик. Грижата за него поемат специалните служби, които го превръщат в елитен командос. Следват легендарните залавяния на германски крайнолеви терористи от групата „Баадер Майнхоф“ и предотвратяването на атентати в Бургас. По-късно бившата барета се превръща един от големите силови застрахователи и преминава своя лъкатушещ път между спецслужбите, бизнеса, университета и подземния свят.

Наскоро бившата барета вдигна параклиса „Покров Богородичен“ на връх Бабинци край родното си село. Ако Алексей Петров днес можеше да срещне малкия Асан Омеров и стадото волове, едва ли щеше да го познае…

Автор: Руслан Йорданов / Марица