Когато майка ми умираше, ми се яви Богородица и ми каза: Не тъжи, тя ще живее дълго

Нашето семейство е православно. Предците ни са били дълбоко религиозни хора. Мама ми каза, че нейният баща и дядо веднъж, след като продали добитък, любезно изпратили приходите в манастира на Атон. Оттам те получили православна благословия с наставления за всеки член на семейството.

Майка ми живя дълго – до 92 години – и ето какво се случи един ден.

13 години преди смъртта си тя се разболя много тежко от остра двустранна пневмония (тогава беше на 79 години). Тя живееше в село, на 70 километра от града, беше трудно да я заведа при мен заради тежестта на състоянието й и суровата зима.

Взех си отпуск и започнах да я лекувам в дома й, тъй като самата аз съм общопрактикуващ лекар.

Проведох пълно лечение, както се изисква при пневмония, но нямаше подобрение. Здравето й дори се влоши: тя беше в полусъзнателно състояние.

Реагираше слабо, едва преглъщаше – само течност от лъжица. Грижехме се заедно със сестра й.

Оставаха само два дни до края на отпуската ми, трябваше да се направи нещо… Това много ме притесни, тъй като имах съпруг вкъщи и на неговите грижи беше нашият малък четиригодишен внук (чиито родители бяха на обучение в университет в друг град).

Вечерта ми стана много тъжно…

Помолих се на Бог, на Пресвета Богородица, на Светите светии, скърбях с леля си и си легнах.

И по време на молитвите казах въпросително: „Пресвета Богородице, вероятно няма да я спася?“ Дали съм заспала или не, не знам, изведнъж усещам топла, нежна ръка на лявото си рамо и женски глас ми казва: „Не тъгувай, тя ще живее дълго, докато стане на 92.“

Сърцето ми започна да бие по-бързо, скочих от леглото и бързо запалих лампата. Казах на леля ми, че съм сънувала и разказах всичко. На което тя ми отговори: „Това не е сън, а видение. Пресвета Богородица е дошла!”

Мама също се намеси в разговора ни, силите й се върнаха. Сякаш вятърът я повдигна, тя седна на леглото и започна да се моли и да благодари на Бога.

От този момент нататък тя бързо се подобри. Мама живя точно толкова, колкото й беше обещано. През този период от нейния удължен живот тя никога не боледуваше. Тя напусна земния живот в края на 92-ата си година.

Пресвета Богородица посети нас, грешните, чрез молитвите на нашите предци и най-важното – чрез молитвите на светиите.

Пресвета Богородица ходи по земята, посещава бедните, страдащите, скърбящите и болните. Тя посети и нас грешните. Каква радост! Пресвета Богородице, покровителко и застъпнице, моли Бога за нас! Спаси ни!