„Това е моята мисия“ – Красимира, която тегли кредит, за да се грижи за 400 кучета и 300 котки

Жена напусна големия град и перспективите за работа и кариера и се върна в родното си село в Балкана, за да отглежда и да се грижи за над 500 бездомни животни. След като загубва своите близки, Красимира Спасова изпада в депресия и решава да се върне отново в родното си село Тумбевци в община Елена.

„Непознати хора започнаха да подхвърлят в двора ми кашони с кучета. Имаше малки кутрета и бременни майки. Всички знаеха, че обичам животните и че няма да ми даде сърце да ги изхвърля. Така постепенно се върнах отново към живота и приех като своя мисия да се грижа за бездомните животинки“, споделя Красимира.

В продължение на 5 години тя живее в бабината си къща в село Тумбевци. Когато животните в двора й достигат 40, решава да се премести на друго място, за да може да им осигури повече пространство. С приятели събират средства и купуват изоставена къща в съседното необитаемо село Горска, в която започват да настаняват продължаващите бързо да се увеличават животни.

Днес тази първа къща е известна като База 1. След това къщите стават две, а после и три. Сега в трите бази на Красимира живеят общо над 550 животни. Най-голям е броят на кучетата – между 300 и 350, а в някои моменти дори надминават 400. Краси се грижи за животните си и се стреми всички да бъдат кастрирани и обезпаразитени.

За разлика от други свои колеги, занимаващи се с грижи за бездомни животни, тя не кандидатства по програми за финансиране. Единствено нидерландска фондация осигурява около една трета от храната за кучетата. Но и с тази помощ средствата, необходими за отглеждането на четириногите, пак остават хиляди левове на месец. Помагат й главно приятели, а когато изпадне съвсем в безизходица, й се налага да тегли и кредити от банките, за да не стоят животните гладни.

Един от нерешените проблеми е този с местата за обитаване. Една част от кучетата са настанени и живеят в дворовете на трите къщи. Там обаче няма място за всички и затова останалите са пуснати да се разхождат на свобода в района. Тъй като селото е обезлюдено, няма опасност те да се изплашат или да нападнат някого. Преди време в селото дошли деца и цял ден си играли с кучетата, без някое да пострада.

Освен кучета в „Горската приказка на Краси“ живеят и около 300 котки. Положението с тях е по-сложно, защото те не могат да бъдат въдворени на едно място. След като преди време няколко от котките й били нападнати от белки и невестулки и удушени, тя започнала да ги подарява на приятели, които да се грижат за тях.

Красимира отглежда и 12 коня, които също е спасила от смърт.

„Повечето са на тукашните дървари, които ги използват по 10 и повече години да товарят и смъкват дърва от Балкана. Когато животните остареят и вече не са им потребни, те ги колят за месо. Аз започнах да купувам тези коне и така да им спасявам живота. Но това също е скъпо удоволствие. За един кон искат по 1000 лв. и нагоре. Не мога да спася всички, но тези 12, които са при мен, се радват на спокойни старини“, доволна е Краси.

Тя споделя, че грижата за животните, които отглежда, е скъпа работа. Най-големи са разходите за храната за тези над 550 четириноги.

„Не мога да ги държа гладни и да ги обричам на бавна смърт. Щом съм приела да се грижа за тях, трябва да намеря пари, да им купувам храна. Аз може да няма какво да ям, но за тях храна трябва да има. В профила ми „Горската приказка на Краси“ във Фейсбук често публикувам от какво имаме нужда и добри хора се отзовават“.

Нейната голяма болка и огорчение е неразбирането, злобата и омразата, които среща от страна на някои хора, обявяващи се против това, което тя прави за спасяването на бездомните животни. „Във Фейсбук обаче има някои, които редовно пишат против мен. И не само това, но тези хора подават сигнали до държавните институции.

Миналата година един ден ми се изсипаха един куп проверяващи от различни институции, които обиколиха и се запознаха с всички грижи, които полагам за животните. Аз и пред тях не скрих, че това е мисията на живота ми и че няма да спра да се грижа за четириногите. И най-малкото ще ме откажат подобни сигнали и жалби. Аз не отглеждам кучетата си в центъра на града, а в обезлюдено село навръх планината, където не преча на никого“, възмущава се Красимира.