Спомени от соца: Всяко семейство имаше достатъчно пари за тази глезотия!

Преди да дойде демокрацията, всяко семейство можеше да си позволи да отиде веднъж или два пъти месечно на ресторант.

Вярно, че менюто беше кратко и изборът не беше голям, но все пак можехме да се разтушим малко с приятели, пък и да зарадваме децата. Ресторантите тогава бяха в доста просторни заведения и почти във всеки имаше оркестър с музика на живо. Но не чалга като сега, а естрада.

Всичко се въртеше главно около скарата – кебапчета, кюфтета. Мешаната скара заемаше централна позиция в менюто. Тя включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче, дроб и гарнитура и всичко това само за 1,70 лв.

Измайсторената от „Балкантурист“ шопска салата беше по 70 ст., пържените картофки със сирене – 80 ст., а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Българските ракии, водки и коняци струваха по 50-60 ст. за 50 гр, а руската водка – 0,70 лв.

Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката. От него зависеше всичко.

Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, да ти поразреди или не питието, да ти намали или не грамажа на салата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.

Друг въпрос е, че храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто редовно липсваше. Сега има ресторанти под път и над път, а менютата им изобилстват с какви ли не деликатеси.

Само че българските семейства едва връзват месечния бюджет, камо ли да отидат на заведение.