-Проф. Христов, след 7-часови преговори между Путин и Ердоган бойните действия в Идлиб бяха прекратени. Кой отстъпи и срещу какво?
-Никой не е отстъпил. Турция си беше направила грешната сметка, че може да извърши блицкриг в Идлиб., че сирийската армия ще бъде оставена без руския военен и логистичен гръб и че по този начин Ердоган ще постигне една малка, но решаваща победа. И едва ли не Асад трябваше да подписва капитулация в Дамаск. Нищо от това не се случи. Идлиб в момента е разделен на две. Програмата минимум, която Сирия си постави – освобождаване на магистралата М4, която свързваше Дамаск с Халеб и южен Идлиб, бяха превзети и общо взето беше поставен кръст на т. нар. споразумения от Астана. И вече има нови – от Москва.
-Защо Ердоган влезе в този конфликт, какво го подведе?
-Много неща. Ердоган изцяло погрешно оцени цялостната ситуация около Сирия и в Сирия. Той беше подведен от американската позиция още през есента на миналата година – когато Тръмп официално обяви, че изтегля войсковия контингент от Сирия. А той не го изтегли – само го дръпна от турските райони и границата с Турция.
По този начин американците създадоха капан за турците – те да навлязат в сирийска територия. Като далечната цел беше Турция да се сблъска с Русия. Това е мечтата на стратезите във Вашингтон.
Но нещата бяха решени така, че големият печеливш са Русия и Башар Асад. Защото, без да гръмне пушка, Асад си върна контрол върху голяма част от кюрдските региони, което е една трета от територията на страната. Бяха въведени т.нар. съвместни патрули между руската военна полиция и турските части по демилитаризираната зона покрай южната турска граница и по този начин не се стигна до сблъсък между Русия и Турция.
А този сблъсък е много важен за стратезите във Вашингтон, защото върви изключително труден и нервен процес, на моменти кървав, за съвпадение на тактическите интереси на Русия и Турция в този и други региони – в енергетиката, черноморското сътрудничество и т.н. Ето защо на Ердоган му беше даден анонс, че той маже да влезе в Идлиб и че ще получи подкрепа. Влезе в Идлиб – и не получи подкрепа. Така големият мит за голямата и непобедима турска армия се разби на пух и прах в Идлиб. Турция и турските военни показаха една доста неграмотна форма на управление на боя и на войските. Което два пъти беше наказано жестоко от руската армия. С еднократния бомбен удар – по официални данни 35, по неофициални – 50, а по данни от тази сутрин – става въпрос за 126 убити турски военнослужещи.
Това създаде огромно напрежение в Турция. Тъй като там има един базов проблем – това е противоречието между турските реални икономически, военни и организационни възможности от една страна и турските амбиции. Турция е средна регионална страна, а са държи, все едно че е войските на Кара Мустафа се намират все още под Виена. Все едно е третата велика сила заедно с Америка и Русия.
Това, което се случи вчера, за мен е едно крехко и нетрайно примирие.
-Един интересен акцент от срещата: Путин прие турската делегация под погледа на Екатерина Велика, нейна статуя. А при нея Османската империя претърпява едно от най-тежките си поражения. Умишлено ли беше това?
-Естествено, няма случайности. Ако сте обърнали внимание, на камината, пред която двамата водеха преговорите, отгоре имаше един часовник със скулптурна група, озаглавена: „Донските казаци гуляят в Задунайската губерния през 1877-1878 г.” Така че няма случайности, тънки намеци. Както казваше известният автор от известния филм: „Восток – ето дело тонкое” (от филма „Бялото слънце на пустинята” – б. ред.)
-Ердоган обеща, че ще съдейства на сирийските бежанци да се върнат в родината си. Значи ли това край на мигрантската криза? И докога Европа ще се връзва на хватките на турския президент?
-Не, не значи. А за Европа – това няма никакво значение. Важното е, че Русия не се връзва. Ердоган и турската позиция престанаха да бъдат както се казва на руски „договороспособни” партньори. След свалянето на турския самолет и особено след поведението на Турция в Идлиб последните илюзии по отношение на това, че Турция е някакъв „договороспособен” партньор в някои преговори, се изпари. На Ердоган му беше показано, че в особени критични ситуации той не може да интернационализира конфликта, не може да разчита на подкрепата та НАТО и целият този маньовър с бежанците беше отмъщението на Ердоган спрямо позицията на Гърция. Която миналата седмица на Съвета на НАТО блокира със своето вето действията на чл. 4 от устава на НАТО. Това показва, че НАТО приключи като военна организация в критични моменти.
-Между другото, през април руският външен министър Сергей Лавров пристига в България. А председателят на Групата за сътрудничество в горната камара на руския парламент Василий Иконников коментира, че „Министрите на външните работи никога не идват просто ей така да си пийнат по един чай или по една чаша вино”. Какво го води тук тогава..?
-Единственото, което мога да предположа, е, че е свързано с реализацията на Турски поток, българската позиция по ситуацията в Близкия изток и, разбира се, двустранните ни отношения.
-България и правителството ще намерят ли в крайна сметка баланса по отношение на доставките на газ – руски и американски?
-Надявам се. България и българското правителство са поставени в изключително тежка ситуация. Те са в менгемето между Русия и Съединените щати. Русия в момента ни пусна захарче, като намали с 40% стойността на доставките на газ. Сега очаквам по някакъв начин американската страна да даде някакъв анонс в това отношение, но ме съмнява. Така че – без да му съчувствам – разбирам тежката позиция, в която се намира българското правителство, притиснато буквално между два геополитически фактора.
-А как гледа Москва на шпионските скандали между България и Русия, ще има ли последствия?
-Предполагам, че не фона на по-големия геополитически залог – енергийните проекти на Балканите – Русия на този етап ще си затвори очите. Ще очаквам включване по-късно.
