Когато хлябът струваше 32 ст., а кашкавалът – 4 лв.

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 г. и по-добре или по-зле живеем днес от времето на социализма? За този въпрос всеки си има свой собствен отговор.

Ще започнем с цените на основни хранителни стоки, дрехи, обувки и битова потребителска техника. Като задължително трябва да отбележим, че за разлика от днес преди 1989 г. в страната ни има хроничен дефицит на много потребителски стоки. Характерни са списъците с чакащи реда си хора да се сдобият с телевизор, пералня и друга битова техника.

Известен от онова време е и изразът „пуснали са луканка, маслини, кафе“ и т. н. Дали чрез чакане на километрични опашки пред магазина или с използването на връзки, населението в повечето случаи успява да намери начин да се сдобие с желаната от него стока въпреки недостига в търговската мрежа. Бленувани за народа остават и стоките в корекомите, но достъпът до тях е изключително ограничен за обикновения социалистически труженик.

Ето какво показва сухата статистика:

При социализма 1 килограм хляб “Добруджа” струваше 26 ст. А типовият, използван масово за храна на прасетата, беше 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” – 32 ст., а ръженият 250 г – 8 ст. 1 литър прясно мляко струваше 30 ст.; 500 г кисело краве мляко – 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко – 37 ст. 1 кг краве сирене се продаваше по 2,30 лв., 1 кг овче сирене – 3,30 лв. Кашкавал “Витоша“ (от краве мляко) беше 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125 г масло – 0,50 лв.

Баничката със сирене беше 10 ст.; обикновената вафла – 5 ст., шоколадова вафла – 8 ст., вафла “Морени” – 15 ст. 100 г шоколад с нарисувана на опаковката крава – 70 ст. Кутия шоколадови бонбони „Фини млечни“ струваше 1,40 лв., бонбони „Черноморец“ – 1 лев. Чаша боза (200 мл) беше 4 ст., лимонадата – 5 ст., швепсът – 15 ст., кока-колата – 15 ст., но почти не се намираше по магазините. През 70-те години с не голям успех се продаваха напитките „Алтай“ и „Етър“, с цвят на кока-кола, но далеч от нейния вкус. Бирата беше 26 ст.

Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” беше единствената държавна фирма, осигуряваща снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът имаше клонове във всеки окръжен град, както и много цехове, пръснати в различни кътчета на страната. Те произвеждаха мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиваха километрични опашки.

Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, бяха дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време. Колкото до цената на месото, свинско с кости (котлет) беше 2,60 лв., шолът – 4,50 лв., бон филето – 7 лв., луканката – 6 лева.

Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената война, СССР и източноевропейските им сателити развиваха с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия. Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, потребителска техника оставаха на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиваха приоритетно лека промишленост, с което се създаваше убеждението, че всичко, което е капиталистическо, е много по-добро и качествено от нашенското.

Цени на облекло, обувки и битова техника по времето на соца:

Дънки италианско производство – 22 долара в Кореком, на черния пазар – 60-70 лв.

Цената на мъжка риза беше 7 лв., чифт обувки струваха 20 лв.

Автоматична пералня се купуваше за 500 лв., хладилник – за 300 лв. За цветен телевизор трябваше да се бръкнеш с 1000 лв.

Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество се покриваха с около 50% от заплатите тогава. Останалите 50% се разпределяха за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр.