Лаф да деня: “Да го д**хат бедните!”

Провежда се събрание на най-висшите сред висшите държавници.

Най-високопоставеният от тях пита обкръжилите го политици дали трябва да се строят замък след замък за богатите, или е по-редно стремежът да е към по-благородна цел – да се построят прилични къщи за бедните.

Без грам замисляне държавниците изстрелват: “Да го д**хат бедните!”.

Не, това не е кратък преразказ на дискусиите в Народното събрание преди вота на недоверие.

Сцената е от култовото кино заглавие от 1981 г”. История на света”. Пародийната комедия разказва по хаплив и саркастичен начин човешката история още от Мойсеево време, та до Френската революция.

Улисани в гледането на най-модерните стрийминг предложения, на доста хора може би е простено, че не са гледали филма и, съответно, думите на Асен Василев им идват като шок или като поредната просташка фраза, неволно отронила се от депутатска уста.

В “История на света” това, че бедните го д**хат далеч не е най-скандалното, макар и да звучи така в устата на вицепремиер, говорещ за философията на опозицията от ГЕРБ. В началото на филма например Мойсей получава Божиите заповеди на три скрижала и обявява, че току-що човечеството е получило 15-те Божи повели.

В следващия момент обаче Мойсей (в ролята – легендарният Мел Брукс) изтърва единия скрижал и бърза да съобщи, че Божиите заповеди спешно са сведени до десет.

Освен това във филма е обяснено, че християните са смехотворни и освен това са бедни, “защото имат САМО ЕДИН БОГ!”.

Философите в Древен Рим са описани като “говорители на глупости”, весталките носят знаци “Вход забранен” около слабините си, а името на Юда като предател на Христос е издадено, след като сервитьорът пита апостола дали ще желае греяно вино.

И, не, това не са спойлери, защото филмът е толкова всеобхватен и наситен с шеги, които изскачат буквално всяка секунда. Мъчително е такъв огромен процент хора да не са гледали “История на света” или да са го гледали, но все пак да бърчат погнусено нос.

Парламентът може и да не е мястото за думи като “д**хам” и “нещастен фашист” (по Ицо Хазарта), но не е и училище за благородни девици.

Последните всъщност рядко имат място в съвременната политика.