img
Home / СВЯТ / Необикновената история на мъж, който гладува 382 дни и не умря

Необикновената история на мъж, който гладува 382 дни и не умря

/
/
/
279 Views

Случаят с шотландеца Ангъс Барбиери (1939-1990) все още е рекорд за продължителността на гладуването и е включен в Книгата на рекордите на Гинес.

Това може да изглежда като мит или градска легенда, но в действителност е документиран факт. Историята на Ангъс е описана подробно в медицинското списание „Медицински вестник“ през 1973 г. (paranormal-news.ru).

През 1965 г. Ангъс Барбиери, който живее в Тайпот, Шотландия, е под надзора на лекарите в болницата в Мерифилд в Дънди поради високото му ниво на затлъстяване. Мъжът тежал 207 кг, а тогава бил само на 27 години, разбра Ко4.

Ангъс отчаяно искал да отслабне и помолил лекарите да следят състоянието му, когато започнал гладна стачка, напълно отказвайки да яде. Лекарите препоръчвали диети за него, но Ангъс искал радикални промени, за да постигне идеалното тегло.

От юни Aнгъс започнал да пие само вода, чай, кафе без захар или газирана вода, а също и витамини. Продължил в този режим до 11 юли 1966 година. Само през последните няколко седмици си позволил да се отпусне с малко количество мляко или захар в кафето. Преди гладната стачка, Ангъс, въпреки че е с наднормено тегло, се опитал да работи в магазина на баща си за риба и чипс (традиционна английска закуска).

През изминалата година Ангус загубил теглото си от 207 до 81 кг, тоест дори не се изтощил, а започна да тежи като обикновен силен и здрав човек. Лекарите, които през цялото това време го наблюдавали тревожно, не забелязали влошаване на здравето му.

Според лекарите, Ангъс е получил цялата необходима енергия от собствения си склад за мазнини. Тялото му, меко казано, яде. Поради това, Ангъс почти спрял да ходи до тоалетната по „голяма нужда“.

Той правил това само на всеки 37-48 дни.

По време на гладната стачка Ангъс редовно правел изследвания на кръв и урина, така че лекарите проследявали най-малките промени в състоянието му. И с всеки изминал месец те били все по-изумени от това, как гладните хора се чувстват добре.

„Въпреки хипогликемията (ниска кръвна захар) – пациентът не е имал отрицателни ефекти, той се чувства добре и ходи нормално“, се казва в медицинското заключение.

През 2012 г. австралийският учен д-р Карл Круженник изнесал радио-лекция, в която научно обяснил точно как Ангъс оцелява с натрупаната вътрешна мазнина.

„След 2-3 дни глад, по-голямата част от вашата енергия ще започне да идва от мазнините. Мастните молекули се разделят на две отделни химикали – глицерин (който може да се превърне в глюкоза) и свободни мастни киселини (които могат да се превърнат в кетони), тялото може да работи с горива от глюкоза и кетони, докато запасите от мазнини бъдат изчерпани ”, казва д-р Кружелник.

Когато Ангъс прекратил гладната си стачка и започнал да приема редовно храна, той казал, че почти е забравил вкуса на храната. Хапвал варено яйце с парче хляб и масло и казал на репортерите, че се наслаждава на това яйце и се чувства сит.

След успеха на Ангус дългосрочното гладуване влезе в сила в края на 60-те и през 70-те години, но по-късно лекарите спряха да го препоръчват на затлъстели хора. Факт е, че много хора имат усложнения и има все повече случаи с трагичен изход.

Понастоящем всички дългосрочни ограничения в приема на храна са под строг медицински контрол и се разрешават само когато пациентът няма хронични заболявания или други фактори.

През следващите пет години след екстремната му загуба на тегло, Aнгъс наддал само няколко килограма, т.е. останал в нормалните граници. После се оженил и имал двама сина. Ангъс умира през 1990 година. / zdrave.to

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар
loading...

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook
error: Кражбата на материали от КОЧ е забранена!