Това, което искам е да съм достойна майка. В последните пет години съм една съпруга на герой. Преминах през агония, катарзис и мъка. На третата година започнах да си влизам в кожата. Това разкри пред Ива Софиянска-Божкова и сутрешния блок на Нова телевизия Милена Шаркова, вдовица на убитият преди пет години в Лясковец командос Емил Шарков.
В емоционална изповед тя говори за случилото се на 13 март преди пет години, за катарзиса, през който е преминала, и за новата любов в живота си.
„Сега, на 14 март, когато отбелязахме пет години от липсата на съпруга ми, си дадох сметка колко много неща са с случили – признава Милена Шаркова. – Дъщеря ми е първа година студентка актьорско майсторство в момента. Всеки път когато заговарям за Емо, сърцето ми продължава да се стяга и след пет години. Няколко месеца след смъртта на Емо учредих фондация „Емил Шарков”. Бях наясно, че ще помагаме на семейства на служители на реда. Хора, които да си дават подкрепа. Те се вижда периодично във фондацията и всяка среща прави спойката помежду им по-силна.
Ценно е да видиш, че някой, който споделя съдбата ти, се справя. Това е смисъла на това, което правим. След случилото се с Емо крещях, че животът не продължава, че го няма вече. При такава загуба е много тънък момента да се почувстващ жертва.
Най-силното ми вдъхновение бе Емо като личност. Той бе човек от много рядка порода, който опитва да намери във всеки добро. Винаги е влизал в ролята на парламентьор и с чувството за хумор затваряше кризисни ситуации”.
Милена Шаркова се върна в спомените си към момента на запознанството си с Емил.
„Запознахме се преди много години – разказа Милена. – Бях студентка във втори курс в Свищов. В едно кафене се засякохме. Давам си сметка, че бях една невероятна щастливка – като се хванахме за ръце, повече не се пуснахме. Бях спокойна за него, бях свикнала с работата му. Дори и когато тръгнаха за акцията в Лясковец”.
„Реално се видяхме за последно ден по-рано, на 13 март, когато той стана на 40 години. – разказа Милена Шаркова. – Предстоеше му дежурство. Тръгнахме заедно, като го оставих в центъра, където го взе колега. Обичаен ден. Пихме заедно кафе сутринта. Подарих му като подарък една тениска. Не бе особено радостно, защото знаехме че вечерта няма да сме заедно. Целунахме се после набързо, оставих го на „Орлов мост”, казах му че го обичам. Вечерта се чухме и той ми се обади и каза, да не го търся, че тръгват на акция. Сутринта се събудих, не беше звънял.
От телевизията тогава разбрах за акцията и за убит полицай и ранени. След това три часа нищо не знаех. Звънях на много телефони, но никой не си вдигаше телефона. Така три часа бях в пълна неизвестност. Тогава ми съобщиха. Бях на работа вече. Някъде около 10 :00 часа. Не слушах какво ми говореше психолога в този момент. Емо ми даваше сили. Повтарях си, че Господ дава изпитания на силните и явно е преценил, че мога да премина през това. Явно тази психологическа нагласа ме мотивира да оцелея. Бе огромен психологически шок. 20 години имахме уникална връзка от първия до последния ден.
После дойде отричането – това не може да се е случило. Започнах да мисля как ще кажа на детето, на сестра му, на майка му. Най-трудният момент после бе да кажа на детето ми, че баща му вече го няма. Не обвинявам никой за случилото се. Това е моята съдба и я приемам. Физическият убиец получи доживотна присъда без право на замяна. За мен е без значение дали ще е доживотна присъда или смърт. Знам много детайли от момчетата, които са били до Емо тогава. Запозната съм с материалите по акцията, четох протокола за акцията. Гледах видеозаписи. Така се стекоха нещата, че правораздавателната система не поиска да задълбае в нещата. Тези, които бяха виновни за случилото се, началниците му, отново са на ръководни постове. Нещата си продължават и тези хора си живеят спокойно живота.
Опитвам да не мисля защо държавата, министерството не взе отношения. Концентрирала съм се върху мисията на фондацията, подкрепям детето си.
Две или три години бях на много ниско ниво на емоции. Нищо не усещах. Бях един емоционален темерут. Вярвам се, че сега вълненията отново се върнаха в живота ми”.
Милена Шаркова говори и за човека до себе си сега.
„Намерих отново любовта и имам мъж, който ме цени безкрайно като човек и жена – признава Милена. – С Лъчезар, който е човекът до мен сега, се запознахме работно. И покрай работите нещата се развиха. Той бе изключително търпелив и изчака да стана готова. Когато се облякох цветно и той усети че съм преодоляла нещата, направи първата стъпка. Бе изключително деликатен. Това ми подсказа, че наистина е точен човек. Когато започнаха нещата с Лъчезар, Емо престана да идва в сънищата ми непрекъснато. И сега, когато го сънувам, той е свързан с положителни ситуации и само с хубави неща. Дълго не мечтаех. Над три години живеех ден за ден и не правех дългосрочни планове. Сега отново мечтая. Надявам се детето ми да създаде добра връзка с човека до мен, да се развие професионално. Нормални и човешки мечти”.
ПИК
