Ko4.bg С рогата напред
Няма нито един ден, в който съпругата ми да не ми признае колко много ме обича.
Понякога, докато съм на работа, получавам любовни съобщения или ми се обажда, за да ми каже, че аз съм всичко за нея. За някои хора подобна привързаност е странна и обсебваща, но за мен е истинска любов и благодарност.
С Хедър се запознахме преди няколко години. Един ден, по време на служебен обяд, мой колега се оплака, че братовчедка му страда от чернодробно заболяване и ако не й намерят донор, много скоро ще си отиде от този свят. Според лекарите заболяването било в напреднал стадий и на младата жена й оставали едва два месеца живот.
Тогава си помислих, ако аз или член на семейството ми беше в подобна ситуация, много бих искал някой да ни помогне. Няколко дни по-късно дадох кръв за анализ и направих тест за донорство. За щастие се оказа, че аз и Хедър сме напълно съвместими и мога да бъда неин донор. Когато разбрах добрата новина, въпреки че все още не се познавахме, лично й се обадих по телефона, за да й вдъхна желание за живот.
След една седмица се срещнахме на вечеря в малък крайбрежен ресторант. Хедър беше толкова красива и от разстояние излъчваше сила и позитивизъм.
По външния й вид никога не бих разбрал, че страда от толкова ужасно заболяване. По време на вечерята взех решение, че освен с трансплантацията, ще се опитам да й помогна и финансово. Няколко седмици преди операцията, с помощта на приятели, организирах акция за събиране на средства за медицински разходи.
През март 2015 г. лекарите извършиха чернодробната трансплантация. След операцията с Хедър се сближихме дотолкова, че в един момент осъзнах, че искам да прекарам остатъка от живота си именно с нея.
Година по-късно, пред повече от 300 гости, сред които беше и хирургът, който направи трансплантацията, Хедър стана моя съпруга.
Никога не съм си представял, че така ще се развият събитията. Когато разбрах за болестта й, единственото ми намерение бе да й помогна, но се оказа, че това е най-доброто решение, което някога съм взимал.
