Home » ЗДРАВЕ » Това са думите, които трябва да кажете, ако някой ви прокълне или урочаса на улицата
ако някой ви прокълне или урочаса

Това са думите, които трябва да кажете, ако някой ви прокълне или урочаса на улицата

Преди известно време ме посети млада дама с характерни оплаквания – главоболие, общо физическо неразположение, чувство на тежест в областта на слънчевия сплит.

Тя твърдеше, че причината е от колежката зад нея. Имала зли сини очи и в цялата фирма се говорело, че урочасва. Момичето търсеше помощ от мен, след като беше опитала всички известни й средства, за да се справи сама с проблема. Беше гасила кибритени клечки във вода, беше си мила лицето с вода, прекарана през метла, повтаряла си разни заклинания на ум и какво ли още не, но нищо не помагало.

Сигурно ще си кажете: „Как е възможно с поглед да се причини вреда на друг човек? Реалистично ли е това, или е плод на въображението на по-наивните?”.

Практиката ми показва, че урочасването е едно от често срещаните енергийни натоварвания, но за щастие имаме и много видове защити под ръка. Впечатляващо е, че явлението съществува преди възникване на писмеността. Още древните халдейци и египтяни са страдали от него. Справката сочи, че урочасването се споменава в някои текстове на вавилонци и египтяни, датирани около 3100 година преди Христа. По-късно откриваме свидетелства при древните елини и римляните.

Известно е, че онова, което кара човека съзнателно или не да причинява урочасване, е завистта.

Например, в английска версия на Библията е подменен пасажа от Притчи Соломонови 23:6, който казва: „Не яж хляб у завистлив човек…” и „Не яж хляба на такъв човек, който урочасва”. В обществата, където това вярване е дълбоко вкоренено, една възхита или удивление, най-вече от чужд, се интерпретира като заплаха за урочасване.

„Ефектът” от урочасването може да се изрази по хиляди начини, от обикновена мигрена и умора до тежко заболяване, което може да доведе потърпевшия и до най-лошото. От урочасване могат да бъдат засегнати не само хората. Също така биха могли да пострадат животните, добрата реколта, както и да се причинят инциденти, финансови и любовни провали.

Тази власт, както казват Х. Крамър и Я. Спрингър в книгата си Malleus Maleficarum („Лошата злонамереност” – пр.а., творбата осъжда бруталността на Св. Инквизиция при разпитите), произлиза директно от Сатаната, който с ранга си на паднал ангел може да прави чудеса и да делегира известна дарба на своите слуги.

Срещу урочасването има хиляди практики, заклинания, амулети, жестове и други защити.

Любопитно е да се знае, че една от най-популярните защити в средиземноморските страни е била свит юмрук със стърчащи нагоре показалец и кутре. Жест, по-скоро изобразяващ Рогатия, и също така жест, който днес е задължителен за хардрок изпълнителите и техните почитатели.

Най-често на уроки стават жертва младоженците и пеленачетата. На изток жените, които се отправят към своята сватба се пазят с изключително усърдие. Някой биват дегизирани от родителите до неузнаваемост, с цел да заблудят завистниците, други се обличат в широки одежди и покриват главата и лицето си. Този обичай се практикува до днес при всички народи и вярвания.

При малките, особено некръстените, съществува известна опасност да бъдат урочасани. На тях се връзва червен конец на ръката, понякога с мънисто.

Ето и още някои популярни мерки за защита срещу урочасване:
– скилидки чесън в джоба;

– закована подкова над входната врата;

– обличане на дреха или чорап наопаки;

– измиване на лицето с вода;

– произнасяне на някакви специални думи, „молитви”.

Религиите не остават безразлични към урочасването.

В християнските практики на урочасаните се четат молитви, дава се светена вода за пиене и ръсене. Мюсюлманите също имат ритуали за прогонване на злото, а и на всички е известно онова „турско око”, което се използва за защита.

В Средновековието в Европа се вярвало, че най-добрият лек срещу урочасването е човешка слюнка. Неудобната част на това решение е, че трябва някой да се изплюе три пъти в лицето на жертвата или на земята пред него. От там и до днес остава емблематичният у нас израз „Пу, да не са ти уроки” и практиката да се имитира заплюване винаги след като си се радвал на дете, например.

Според скептиците, уроките, дори и да съществуват, застрашават само и единствено хората, вярващи в тях. Истината е, че тези въздействия причиняват вреди на индивиди с перманентно по-слаби енергийни защити, като некръстените деца например, или по-чувствителни и по-емоционални натури, също така на лица, които са в момент на занижена енергийната защита. Такива са влюбените или хора, изпитващи радост и щастие. Ето защо има практика за известна предпазливост – да се пази в тайна новата придобивка или успех.

В заключение ще кажа, че съм скептична към всички изброени защити, с изключение на светената вода.
Може би, защото при мен, като експерт, търсят помощ патологичните случаи, хората, на които нищо не е помогнало, може би, защото злото се е модернизирало и е станало устойчиво на известните мерки. Едно е ясно – когато усетите признаците на урочасване и обичайното не помага, време е да потърсите специалист, преди да е станало късно.

От Надя Христова

Източник: Топексперта

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Какво мислите?