Следствието е приключено, забравете!
Това остана след зверското убийство на Виктория Маринова преди повече от година. Тогава трагичната вест буквално обиколи планетата, защото по стара българска традиция стъкмихме преждевременната новина, че клетата жена е паднала жертва на корупцията. Била убита заради журналистическо разследване по усвояване на еврофондове. Родните прогресивни елементи, които не се посвениха да набъркат свободата на словото в кървавата история, впечатлиха останалия прогресивен свят.
И като започнаха да ни се карат и назидават от ЕНП, от Еврокомисията, Европарламента, щатски посланици, от „Ню Йорк Таймс“, та чак додето се разбере, че престъплението е криминално. След това почнаха да ни се извиняват.
Сега гибелта на хубавата Андреа от Галиче не обиколи света, макар че е не по-малко ужасяваща, стряскаща и предупреждаваща. Андреа просто повтори трагичната съдба на Виктория. За нея следствието също е приключено. Убиецът е заловен.
Светът обаче няма да бъде разрушен от тези, които вършат зло. А от тези, които го наблюдават, без да правят нищо по въпроса. Казал го е човекът, който не знаеше с какво ще се води третата световна война – за разлика от домораслите ни всезнайковци, ала беше наясно с какво ще се води четвъртата. Така че можем да му вярваме.
Полицията си върши работата и залавя убийците.
Протестът на народа е срещу калпавите присъди: идиотски несправедливо е наистина извергът да лежи само 12 години, защото няколко месеца не му достигали до пълнолетие, да излезе в разцвета на силите си и да продължи да прави това, което единствено може – да насилва, коли и краде. Справедлива е доживотната присъда, или няколко доживотни, както е в страната-пример за родните прогресивни елементи. Ако това стане – добре. До следващата жертва.
Защото проблемът е, че убиецът на Андреа не е един. Нито на Виктория. Убийците, които погубиха двете невинни млади жени, са много. И все още са на свобода. И не са роми.
Убиецът е гротесковото голямо ромско включване.
Къде отидоха парите от него, освен че се включиха в палатите на така наречените ромски лидери? А междувременно разни арт лица, усвоявайки по различни поводи евросредства, прелитат из земите на мургавите ни събратя, оставяйки след себе си стърчащи железа, гръмко наречени инсталации. След което ромите са дотолкова инсталирани в културния живот и толкова приобщени, колкото и са включени в социалната мрежа. В електрическата се включват сами.
Убиецът е вечно реформиращата се образователна система, която систематично се заканва да образова ромите под строй. След което, също под строй, чиновнически се отчитат едни завършили ученици, които не могат да броят. Нито да пишат, нито да четат. Могат обаче да раждат. И това е логично, след като самата образователна система не може да роди нищо ново. Тъй като отдавна е прехвърлила критическата и е на системи.
Убиец е отровната любов на политиците, с която обгръщат ромския електорат. По време на избори, естествено. След това любовта се съхранява надлежно в политическия фризер, за да е годна да отрови и следващите избори.
Убиец е безхаберието, с което общество и власт могат да наблюдават години наред как в същото това Галиче се вихреше кмет с дебел ланец и татуси. Един комичен образ с трагични последици. Местно мутроподобие, превърнало се в образец за успялост. Чуден обект за подражание на необразованите млади роми и нероми, които търсят бърз и лесен начин за финансово добруване и обикновено стигат до ножа. След което Галиче се прочува отново.
Убиец е лавината от опростачване, която от десетилетия залива държавата и е напът да я превърне в Помпей на Балканите.
Тези убийци нито полицията може да ги залови, нито съдът да ги пусне.
И докато върлуват на свобода, светът ще ни свързва с убийството на Виктория. Ние пък ще свързваме Галиче с убийството на Андреа. И ще чакаме да станат мнозинство налудничавите гласове, които вече съжаляват за „желязната ръка“ на кмета с ланците.
И тогава ще падне последната жертва от женски род – самата република.
