Днес на Месопустна Задушница отдаваме почит на починалите си близки
По традиция Голяма Задушница винаги се пада в края на февруари или началото на март, ден преди Месни заговезни и седмица преди Великденските пости.
На Голяма Задушница се приготвят варено, подсладено жито, хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното пък е символ на кръвта на Иисус Христос.
Запалването на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
С този тъжен ден са свързани много традиции, които всяко семейство спазва. Има обаче и някои грешки, които всички допускаме, предизвикани от непознаването на църковните обичаи. Днес ще ви разкрием най-честите грешки, които всички допускаме на Задушница.
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро. Именно тук много от нас грешат, оставяйки храна на мястото за вечен покой на починалите си близки.
Друг важен момент: Когато на Задушница се ходи на гробища, много от нас се поздравяват с традиционното „Добър ден!“ или със „Здравей!“ Това обаче е груба грешка, защото вместо поздрав е прието да кажем „Бог да прости!” и да ни отговорят също с „Бог да прости!”
Какво се прави на Задушница?
Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.
Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.
Работи ли се или не?
На никоя от задушниците не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.
Подавките
Можете да приготвите или купите всякакви храни за подаване – няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.
Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.
От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.
Когато раздавате от храната казвате: „Вземете за Бог да прости …” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само „Бог да прости!”.
От подавките се носи и в църквата.
Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.
