До 2050 г. ще имаме 9 магистрали?

За две поколения е реализиран изцяло само един проект от миналото, а нуждите вече са съвсем различни

Статията е част от луксозното премиум издание BUILD TREND, което събира на едно място прогнозите на инвеститори, предприемачи , собственици на агенции за недвижими имоти, икономисти, архитекти и дизайнери, които познават сектора задълбочено и отвътре. Списанието е ориентир. За хората, които инвестират. За компаниите, които строят. За семействата, които избират жилище. За бизнеса, който търси следващата си локация. И за всички,които разбират, че средата, в която живеем и работим, вече не е само фон, а важна част от качеството на живота.

Към момента в България има само три цели и напълно готови магистрали, които се използват – „Тракия”, „Марица” и „Европа”. Други две се строят – „Хемус” и „Струма”, като от първата са готови към 40%, а от втората – 83%.

Дотук това са пет аутобана, а публикуваният преди няколко седмици проект за национална концепция за пространствено развитие предвижда още четири, с което през 2050 г. България ще бъде опасана с цели девет магистрали. За последен път цялостна концепция за развитието на магистралите у нас е правена в средата на 60-те години на миналия век. Тя е предвиждала магистрален пръстен, състоящ се само от „Тракия”, „Хемус” и „Черно море”, откогато са и първите проекти за първите две. Цели 60 години по-късно у нас само една от тях е напълно готова – „Тракия”, една все още се строи – „Хемус”, а за „Черно море” няма дори готов технически проект, а само идеен.

В соцконцепцията изобщо не са предвиждани магистрални връзки, които да улеснят придвижването на пътници и товари през територията на България в посока север-юг, нито дори как да се свържем със Западна Европа. По същество замисълът е бил да се улесни придвижването между основните тогава индустриални центрове и донякъде да се помогне на родния туризъм по Черноморието.

Стара планина е трябвало да се пресича само на едно място – там, откъдето сега минава „Хемус”, а за аутобан от граница до граница не е можело изобщо да се мисли поради чисто военни съображения – да не би да улесним турската и гръцката армия да се придвижат бързо и да превземат цяла България, ако ни нападнат. Едва две поколения по-късно са изградени магистрала „Марица”, която свързва ГКПП Капитан Андреево с вътрешността на страната, и „Европа”, която отскоро служи за връзка със Сърбия и оттам – със Западна Европа.

„Струма” е плод по-скоро на желанието да улесним трафика в посока Гърция, който така или иначе е нараснал многократно. Макар че пътищата не са единственият акцент на проекта на концепцията за пространствено развитие, за първокласната мрежа в него се казва, че трябва изцяло да се съобрази с трансевропейската транспортна мрежа TNT-T. Това означава да се осигури движение по коридор номер 8, който в сегашния вид на пътищата у нас просто не съществува на българска територия. Коридор 8 започва от италианското пристанище Бари, където има американска военна база, и минава през Албания и Северна Македония, за да достигне до Черно море.

У нас, за да се осъществи такава връзка, е необходима магистрала „Рила”, която засега съществува само като идеен проект. Замисълът на този сравнително къс – само 170 км, аутобан е той да започне от ГКПП Гюешево, да мине през Кюстендил и Дупница, където пресича „Струма”, да продължи към Самоков и да стигне до „Тракия” в района на Ихтиман. По последни оценки „Рила” би струвала към 1,5 млрд. евро. Ще върши доста полезни за България неща, тъй като разтоварва претоварения софийски район от транзитното движение и улеснява туристическия поток към Рилския манастир и Самоков и Боровец, свързвайки ги директно с магистралите „Тракия” и „Струма”.

Другият значим пътен обект според концепцията е магистрала „Янтра”, която – когато стане напълно готова, ще е единственото трасе у нас, част от европейски коридор 9, свързващ Средиземно море със скандинавските държави. Тя ще е предимно за товарен трафик и ще е дълга около 300 км. Започва от Русе, откъдето се спуска на юг към Бяла и към Велико Търново – поне в тази си част тя вече се строи и трябва да е готова до 2029 г.

От Търново обаче замисълът е аутобанът да се спусне още на юг, да пресече Стара планина при Хаинбоаз, да стигне Стара Загора, да пресече магистралите „Тракия” и „Марица” и през Хасково и Кърджали да стигне до ГКПП Маказа. Няма все още готови проучвания, които да покажат колко ще струва дори приблизително.

Но също изпълнява поне две важни функции. На първо място осигурява още едно пълноценно пресичане на Стара планина в централната част на планината, което улеснява транспортните връзки между районите на Русе, Велико Търново и Габрово с индустриалните центрове във и около Стара Загора и Пловдив. На второ място това е част от европейски транспортен коридор, чието слабо място е именно в България. Товарите, идващи на гръцките пристанища от Африка и Близкия изток, винаги ни заобикалят, когато трябва да стигнат до балтийските и скандинавските държави, защото България не им предлага подходящо трасе.

С „Янтра” обаче не би им се налагало да търсят трасета през Сърбия, Унгария и Полша, нито да търсят начин да достигнат до румънските пристанища на Черно море, за да продължат на север. А това, че сме важна брънка от този транспортен коридор, означава и шанс по-лесно да се намери международно финансиране за изграждането му. Названието „Янтра” е съвсем условно, както условно е сложено име „Дунав” на нещо, което така или иначе се строи в момента, макар и като скоростен път, а не като пълноценна магистрала.

Това е проектът за пътя Видин – Ботевград, който е част от транспортния коридор Ориент-Източно Средиземноморие (Orient/East-Med Corridor). Той оптимизира връзките между германските пристанища на Северно и Балтийско море – Бремен/Бремерхафен, Хамбург и Росток и гръцките пристанища Атина (Пирея) и Патра, с морско продължение до Кипър. На българска територия пътят е дълъг 190 километра, като по-голямата част от трасето е в активен строеж, а за целия път има сключени договори със строителни фирми и ще бъде готов най-късно до 2030 г. Петдесетина километра от пътя дори вече се използват, макар и на три различни места. „Черно море” е най-брадясалият проект за българска магистрала, сравним единствено с „Хемус”, която обаче все пак се строи.

Темата за строителството на аутобан, който поне да свързва Бургас с Варна, се повдига всяко следващо десетилетие, но нуждите на туризма никога не са били в състояние да оправдаят такова съоръжение. Преди десетина години обаче се заговори за Black Sea Ring Highway, или Черноморски пръстен от аутобани, който да свърже Истанбул с Румъния, а оттам с Молдова, Украйна, Русия и Грузия, като магистралата да се придържа към крайбрежието. На наша територия трасето съвпада напълно с „Черно море”, при това добавяйки още два участъка – от Малко Търново до Бургас и от Варна до Дуранкулак. Преди няколко месеца правителството дори подписа меморандум с Турция, в който общо взето се разрешава да се проучва такова начинание под формата на концесия. Което може и да е крачка към осъществяването на „Черно море” или просто поредната хубава идея.

Може да намерите „BUILD TREND” на местата за продажба на списания в цялата страна или да поръчате на тел. 02/942 2088