Правната комисия отхвърли предложението за провеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“.
Против гласуваха представителите на ДПС и ПП-ДБ, в подкрепа на провеждането вота си дадоха от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“, а от ГЕРБ-СДС се въздържаха.
Така темата влиза за разглеждане в пленарната зала.
По време на дебата Мирослав Иванов от ПП-ДБ заяви, че след като се произнесе Народното събрание, последната инстанция е Конституционният съд и той може да прецени дали решението на парламента е правилно.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов възрази, че законът е ясен и категоричен, че когато има повече от 400 000 подписа, Народното събрание не преценява, а гласува.
Смиляна Кръстева от БСП пък каза, че нейната парламентарна група ще подкрепи провеждането за референдума в знак на уважение към 470 000 българи, подписали искането, както и за „да дадем власт на народа, той да гласува и вземе това решение, защото колкото повече референдуми провеждаме, толкова по-добре“.
Гроздан Караджов от ИТН пък посочи, че колкото по-скоро влезем в еврозоната, толкова по-добре е за България, но народът трябва да се учи от последствията от решенията, които взима.
От ГЕРБ-СДС и ДПС не изразиха позиция по време на дебатите, съобщи БТА.
Според Наталия Киселова въпросът не е в противоречие с Конституцията, а парламентът е компетентен да вземе решение за провеждане на национален референдум „за“ или „против“ еврото. Трябва да се каже и в кой момент, след като сме готови да се присъединим към Еврозоната. Народното събрание може да реши дали да приеме или да отхвърли провеждането на референдум, обясни доц. Киселова.
Конституционалистът проф. Пламен Киров добави, че няма спор, че референдумът е от компетентността на Народното събрание. Конституцията не предвижда случаи кога да се провежда референдум. Спор не може да има за правото на Народното събрание за влизане в Еврозоната, посочи проф. Киров и добави, че парламентът е компетентен да вземе решение за влизане в Клуба на богатите и приемане на еврото. Основният въпрос, който трябва да преценят депутатите е доколко въпросът за референдума не нарушава изискванията на международните договори, които има пряко предимство пред вътрешното законодателство, каза проф. Пламен Киров.
Според него трябва да се проведе целенасочена политика за постигане на критериите за влизане в Еврозоната. Въвеждането на еврото е процес, а това, че отговаряме на изискванията не означава, че възприемаме еврото, обясни проф. Киров. Влизането в Еврозоната ще е продукт на много държавни органи, не само на Министерски съвет с изменението на редица закони, каза той и добави, че не би подкрепил мнение, което касае, че не може да се проведе референдум за запазване на българския лев за сметка на еврото. „Може да бъде питан българският избирател дали това може да стане след определена дата или определен срок“, аргументира се проф. Пламен Киров.
Преподавателят по Конституционно право доц. Борислав Цеков определи като незаконосъобразно и противоконституционно предложението за провеждане на национален референдум за запазване на българския лев. Народното събрание е длъжно да се произнесе относно законосъобразността за референдума, настоя доц. Цеков.
Христо Христев, преподавател по Право на ЕС в Софийски университет „Свети Климент Охридски“, счита, че приемането на решение, което свиква референдум затова дали българският лев да бъде заменен от евро, би противоречало на определи разпоредби и текстове в Конституцията. България се намира в завършваща фаза в ЕРМ-2 като в участието на България в този механизъм почива на договореното между българските компетентни органи, останалите държави-членки и Европейската централна банка (ЕЦБ), обясни Христев.
