Не съм писала отдавна, обнадеждена, че нещата у нас тръгват към по-добро.
Ново явление, което стана ежедневие, ме хвърли в потрес. Не говоря само са случката в Стара Загора. Има вечни норми, които трябва да се знаят и спазват. Яростно осъждам всякакво насилие върху човек, животно или природа. Търся обяснение за проявяваната бруталност, за която няма справедливо наказание, и пак се опирам на трите фактора: семейство, училище, общество. И трите са дефицит, липсват.
Далеч съм от мисълта да защитавам момчетата, които трябва да показват мъжката си сила по друг начин, а не по такъв грозен и жесток.
Започвам от семейството. Връзката между майка и дъщеря е доста силна, но къде е тя , която не дава правилни съвети на порасналото момиче, а всичко ѝ разрешава, за да я спечели, и допуска предизвикателства в нейната визия – дрехи, показващи плът, татуировки, силикон и др.?
Къде е бащата, поверил възпитанието и контрола само на майката? Не вижда ли оскъдното облекло, удължените със сантиметри нокти, натежалите мигли – колкото по-диво, толкова по-модерно (ако грозното може да е модерно)? Време е като глава на семейството да чукне на масата и да покаже характер и твърдост.
Родителите трябва да са нащрек. Те трябва да знаят с какъв човек дружи дъщеря им, къде и какво е учил приятелят, къде и какво работи, нещо за семейството. Често се обръщам към Бенджамин Спок, макар някои да смятат, че съветите му са остарели. Според мен той е вечен. Прав е, като казва да сме внимателни с децата в тийнейджърска възраст, да не им се угажда много и да сме по-строги с тях.
Родителите в днешно време не искат да нарушат душевния си комфорт, по-лесно е да задоволяват капризите на децата си, за да не изпадат в затруднение. Липсва диалог.
Училището – то съвсем се е обезличило и в безсилието си да се справят с дисциплината учителите правят безброй компромиси. Връзката учител – родител напълно изчезна. Нужно е да се правят общи и индивидуални срещи, трябва да се възобновят традиционните правила, да се налагат строги мерки, да се налагат наказания за системно закъснение за час, за безпричинни отсъствия, непристойно поведение, неприличен външен вид. По незнайни причини отпадна оценката за поведение. Учениците пушат в училище и никой не може да ги спре.
Смартфоните поглъщат цялото време и внимание на младите хора. С тях лягат, с тях стават, с тях са в час – няма ограничение. Хареса ми едно предаване по телевизията за вредното влияние на това мобилно устройство, но съвети по същество не чух. Липсват часове и за естетическото възпитание, което трябва да съпътства образователния процес. Това може да се осъществява в часа на класния ръководител. С носталгия си спомняме за една отминала епоха, когато в училище се влизаше със снета шапка, като в храм.
Обществото се намесва при извършено вече престъпление. Връщам се към телевизията. Често се излъчват екшъни, които имат отрицателно въздействие. Колко малко се говори за десетките медалисти в областта на образованието и спорта, за тяхното ежедневие, за труда, който полагат, а това може да послужи за пример на връстниците им. Забелязваме едно вяло представяне, което звучи формално, а не въздействащо , вълнуващо и възпитателно.
Чува се сред обществото, че за това вредно явление виновна е демокрацията – елементарно и посредствено мислене. До този лукс, изглежда, не сме дорасли, не го заслужаваме, щом го оскверняваме по този грозен начин.
Да се надяваме, че взетите мерки срещу насилието ще дадат резултат, за да бъдем по-спокойни за децата си.
Т. Михайлова, Добрич
