84-годишната баба Минка Комитова въври близо 15 км по стръмни планински пътеки, без да се измори! Животът на изумителната жена минава между родопското селце Кутела и хижа „Преспа“. Навремето жената извървява трудния терен по няколко пъти на ден, а днес – когато ѝ домъчнее за младините.
Още по-впечатляващ е фактът, че минава разстоянието за по-малко от час и половина. На един добре подготвен турист тези километри биха му отнели поне два часа и половина.
„Това е един много упорит човек. Човек, който става и тръгва. Никога няма да те обиди. Дори ти нещо да й се скараш или да я нагрубиш, няма да отвърне със същото. Една вафла да е купила за себе си, ако те срещне в планината, ще ти я даде. Такива хора в днешно време са рядкост. За нас е чест, че познаваме тази жена, че е в нашето село, че съществува въобще такъв човек“, не може да прикрие емоциите си пред „България Днес“ кметът на селото Севдалина Маркова.
Навремето съпругът на Минка става хижар и започва да стопанисва къщата високо в планината. Неговата съпруга Минка седи неотлъчно до него и му помага. Не е имала възможност да учи, но за сметка на това трудът грам не я е притеснявал, както е и до ден днешен. Упоритата родопчанка шета из туристическата столова, подготвя стаите за изморени планинари и се грижи на всички да им е добре.
„Навремето помагаше, колкото й стигнат силите. Правеше го за семейството си. Знаете, на една хижа й трябва зимнина. Всяко лято баба Минка ходеше из гората и събираше боровинки, малини, за да има за зимата“, допълва с възхищение кметицата.
Двете й дъщери порастват в планината, но за жалост малко след това съпругът й умира. Хижар става един от нейните зетьове и баба Минка продължава да върви по познатия маршрут. Днес хижата вече се стопанисва от други хора и сърцето на баба Минка страда, но въпреки това все още се качва горе в планината, за да бъде полезна с нещо на някого.
Със себе си винаги носи чувалче. В него си събира плодове и пренася багаж за хижата. Мята го на гръб и със ситни крачки стига до зададената цел. През годините смелата родопчанка нито веднъж не е изпитвала страх от горските пътеки и дивите животни, които дебнат между дърветата. Разказва с умиление, че е срещала сърни и зайци, но по-страшни хищници – не.
„Наскоро жената се разболя, имаше проблеми със сърцето. Въпреки всичко преди няколко дена я видях пак при едната дъщеря, в градината, да вади картофи. Няма умора. Уникална жена“, споделя още Маркова.
Баба Минка има две дъщери, които живеят в Кутела. Въпреки това старицата живее сама и си ходят на гости. Всички в околията я обичат и я споменават само с добро. За жалост, пенсионерката трудно свързва двата края, както повечето българи на нейната възраст.
„Тя е на една пенсия, не може вече да работи. Идва в магазинчето и пита дали може една диня да се раздели между двама човека, за да отнесе половината на дъщеря си. Сърцата ни се свиват. Затова сега, като дойдат плодовете и зеленчуците, правим така – една диня например я разделяме на 4, за да могат пенсионерите да си позволят да си вземат, без да ги обидим. Повечето възрастни хора, колкото и да не могат, гледат все пак да си насадят в двора 5 редчета картофи или 3 реда фасул, за да могат да се прехранват“, разказва за живота в Кутела кметицата.
Друга голяма мъка на баба Минка е здравословното състояние на голямата й дъщеря.
На жената й предстои явяване пред ТЕЛК комисия и всички се молят да направят съпруга й Сашо личен асистент. Мъжът дълго стоял без работа, за да се грижи за жена си. В края на миналата година кметицата успява да му намери работа по проект в селото и мъжът не ги разочарова. Въпреки че ще й е мъчно да се раздели с толкова трудолюбив работник, и Маркова се надява той да стане личен асистент на жена си, за да са добре.
