Илиян Михов, по-известен като Баровеца, подготвя юбилеен мега концерт на 9 октомври – 30 години Баровеца, но това, което всъщност се случва в живота му за този период, е не по-малко любопитно.
„Животът ми тръгна по друг начин след тази песен. Хората ме възприемат различно, затова искам и концерта ми да бъде многожанров – да има всичко“, споделя Баровеца в тв интервю пред Нова телевизия.
Извън музиката от години Илиян Михов е учител в столичното 144 училище, където редовно репетира за радост на колеги и ученици.
Именно негови ученици ще му помагат и за предстоящия концерта. С голямо удоволствие работя за училището. И популярността ми е добра. Хората се изненадват, казват ми „мислех, че ти си чалгаджия“, а аз пея всичко. Дирижирал съм пловдивската филхармония, както и ансамбъл „Тракия“.
„Не съм притеснен. С моите песни израснаха три поколения. Сам си организирам всичко, нямам мениджърска компаня зад гърба си. Искам да предадем това, което можем на децата“, признава още Баровеца, а равносметката му за последните 30 години звучи така:
„Баровеца ми преобърна живота, но хората ме познават с добро. Имам добро име и го усещам в отношенията с хората. На едно скорошно участие човек дойде и ми каза: „Абе, ти пееш по-добре от Баровеца“ и после разбра, че всъщност аз съм Баровеца“.
Покрай славата и постоянните пътувания Илиян Михов, все пак, успява да запази непокътнато семейството си. Но признава с тъга, че „най-малко съм си празнувал рождените дни, празниците на семейството и на приятелите си. Все съм правил празници на други хора. Синът ми беше причината за този концерт – каза ми „Направи нещо за себе си, все за другите правиш“.
И той наистина го прави.
„Всеки ден пея и свиря – поне по четири часа. Свиря и по заведенията, освен, че пея. Голяма атракция съм (смее се).“
„Аз не съм човек на риска, но имах стряскащи моменти. Имаше случаи преди години, когато времената бяха други, в които идват и ми казват: „Айде, тръгвай“, питам „Къде“ – „Ще видиш“, „Кога ще се върна?“ – „Ще видим“. Не знаех и кога се връщам и всеки път се сбогувах със семейството си. Това е страшно.
Имам много хубаво семейство. Опазих го. Благодарение на жена ми, която отгледа децата, защото аз все пътувах. Имам вече и две внучета. Инес ще навърши пет години скоро. А малкият Макс е на три месеца и като ме види само ми се усмихва. Много съм щастлив, защото съм здрав, всички около мен са живи и здрави, имам добри приятели и мога да гледам хората в очите. Не съм излъгал някого, а ако някой ме е излъгал, съм му прощавал.
Това, което си пожелавам, е само да сме здрави и да имаме срещи с хората. Аз сам ще усетя момента, когато трябва да напусна сцената“.
