Читателка сигнализира на Plovdiv24.bg относно липсата на два вида инсулин на територията на града и страната. По думите й повече от шест месеца има проблеми с доставките на инсулините „Тресиба“ и „Фиаспа“.
„Здравейте!
Живея в гр. Пловдив и съм диабетик, инсулин зависим от самото начало на диагностицирането на това заболяване повече от 35 години.
Вече повече от шест месеца имам проблеми с доставките на инсулините „Тресиба“ и „Фиаспа“.
Писала съм многократно на отговорните институции Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция по лекарства /ИАЛ/, не правителствената организация Българска диабетна асоциация, вносителят Фирма Ново Нордикс и последно до Прокуратурата на Република България.
Сигналите са за липса на тези инсулини. Отговорите са в дух, че има зареждане на складове на едро, откъдето има разпределение по търговската мрежа, т.е до аптеките.
Няма конкретен, отговор на въпросът ми, дали ще има гаранции за доставките. Държавата не се ангажира с конкретен отговор, че няма да доставя необходимите количества. До този момент чрез познати и мои близки получавам дозите. Става обаче все по трудно.
Чух обяснения в ефира на БНТ от изпълнителният директор на ИАЛ, че трябва да минем на така наречените комбинирани дози.
Моят лекар ендокринолог не е съгласен с това, аз също. С тези инсулини провеждам адекватно лечение на заболяването си.
От месец юни имам електронен протокол за една година за доставки включващи 3 флакона „Тресиба“ и 3 флакона „Фиаспа“ на месец. За да се справя със ситуацията, не провеждам хранен вечер, намалям бързо действащият инсулин „Фиаспа“, за да си гарантирам лекуването. „Тресиба“ не мога да икономисвам.
Летните месеци няма сериозни вирусни заболявания, които променят дозите и влошават диабета.
Ако грубо се направи сметка за болните от диабет лекувани с тези инсулини, примерно 1000 души в България и предполагаме, че има изисквания за 5 флакона месечно за всеки вид.
5 Х12 =60 Х1000=60 000 броя флакони „Тресиба“ годишно.
5 Х12 =60 Х1000=60 000 броя флакони „Фиаспа“ годишно.
Броя на болните, лекувани с тези инсулини се знае от НЗОК, която заверява протоколите и знае какво е искането на лекарствените продукти.
Всеки има здравно досие, има електронни рецепти, т.е има справки, но няма желание за проверки и анализ.
Ако някой изнася за сметка на болните в България, да се каже и да се информират лекарите, лекуващи тези болни.
В световен мащаб лекуването на инсулин зависимите диабетици става именно с тези инсулини, прилагат се инсулинови помпи, използват се сензори за изследване на захарта. Къде сме ние?
Имам право на живот и искам държавата в която живея, да ми гарантира адекватното лечение и да поеме отговорност, когато това се нарушава.
Искам адекватни действия и искам отговорните за това длъжностни лица да си получат наказанието. Така писах и на прокуратурата. Какво обаче ще се случи, все още не знам.
Знам само, че не искам да предавам Богу дух, искам да живея пълноценно, искам да съм полезна на себе си, близките ми и на моята държава, към която съм толерантна с работата си, поведението и отговорността си.
Бъдете здрави.“
