Твърде често децата стават жертви на безотговорни родители, които избират алкохола пред семейството си.
Днес съм възрастен човек, но никога няма да забравя ада, който изживях в детството си. Не искам да си спомням за онези години, но няма как да ги изтрия от паметта си. Обикновено децата пазят красиви спомени, но не и аз.
Моят баща беше алкохолик и не пропускаше ден да не се напие. Всеки ден. От сутрин до вечер. Имаше хубава работа, но всичко, което печелеше, отиваше за алкохол. Семейство ми притежаваше сервиз за ремонт на автомобили и доходите ни не бяха лоши.
Преди баща ми да се пропие, имахме голяма къща, имахме голяма къща, която построихме с помощта на дядо ми.
Всичко беше наред, до момента, в който алкохолът не проми мозъка на татко. След работа често се прибираше пиян. Крещеше и посягаше да бие мен, мама и брат ми. Понякога ни пребиваше така, че с дни не можехме да стъпим на краката си. Ако не беше мама, не знам как щяхме да оцелеем. Живеехме благодарение на нейната заплата, която едва ни стигаше за прехрана. С брат ми вечно ходехме със стари дрехи и скъсани обувки. Страхувах се да играя на улицата с другите деца, защото знаех, че баща ми ще дойде и ще ме бие пред тях.
Няколко пъти идваше пиян в училище и ме блъскаше пред съучениците ми. След известно време започна да залага на комар и заради него загубихме къщата си. Къщата, която дядо ми построи за мен, мама и брат ми. Няколко години по-късно майка ми се разведе с него. След години борба по съдилища и други институции успяхме да върнем дома обратно.
Много боли, когато виждаш, че майка ти плаче. Боли, когато не получаваш любов от родителя си. Веднъж майка ни взе заплата и ни купи крем. С брат ми бяхме много щастливи, защото дълго време не бяхме хапвали сладко. Но щом баща ни видя бурканчето с крем, той го счупи в земята. Когато успяхме да си върнем къщата, с брат ми бяхме вече възрастни хора.
Работихме много, за да помагаме на мама. За съжаление, щастието ни се оказа кратко, защото скоро след това тя почина.
Майка ми беше жена, боец, лъв в истинския смисъл на думата. Никога не се предаваше, не се отказваше, не падаше. До последно се бореше с живота. Но съдбата се подигра с нея… Тя си отиде толкова рано от този свят. Днес съм баща на три деца. Обичам ги и никога няма да позволя да преживеят онова, през което аз преминах. Някои хора ме осъждат, че прекалено много ги глезя. Но аз искам да бъде така. Нека имат всичко, което аз нямах!
Нека се радват на бащината ми любов, от която с брат ми бяхме лишени.
Източник: Лична драма
