Спомени от соца: На всяка къща пишеше „Образцов дом”, селото процъфтяваше

Имам много поводи за гордост от родното ми село Бъркач. По времето на социалистическа България то претърпя огромно развитие.

Изграждат се ТКЗС, 7 полеви бригади, започва колективното обработване на земята и механизацията. Повишават се добивите и жизненото равнище на населението. Развива се зърнопроизводството, животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството. И особено лозарството – огромни масиви са засадени с лозя. Това беше нашата гордост. За пръв път бе установена автобусна връзка с областния град, както и до София.

През тези години образованието беше на високо ниво и ползотворно.

В двуетажната училищна сграда имаше 7 учебни стаи – във всяка по 30-35 ученици. Децата бяха дисциплинирани, любознателни и амбициозни. Учителският колектив – високо подготвен професионално. През тези години малък процент не завършваха средно и висше образование.

Строяха се обществени сгради, нови къщи с красиви стобори и железни порти, зеленчукови и цветни градини в дворовете. Бъркач бе първото асфалтирано село в областта. Беше на първо място в проведения Национален преглед по благоустройство и хигиенизация на селата. На всяка порта в селото имаше табела „Образцов дом”.

След този възход, сега при „демокрацията”, положението е печално.

Обезлюдяване, унищожено животновъдство. В лозовите масиви – бурени и тръни. Много красиви къщи – разбити, ограбени и закупени на безценица от братята роми. Някои поддържат недвижимите имоти, но в по-голямата част само след месеци настава пълна разруха. Училището, отдавна закрито, изглежда като след военни действия. Банята – също. Ветеринарната лечебница – тръни и бодили.

Циганският етнос ежедневно се увеличава. Неграмотни, безработни, а във всеки дом – кон с каруца и леки коли. Малка част са с книжки за управление на МПС, останалите „шофьори” – без свидетелства. Битовата престъпност е тяхно ежедневие. Не посещават училище, не работят. Куриозът е, че някои деца, вече в трети, четвърти, пети клас, не знаят да четат и смятат. Но преминават в следващ клас.

Разрушени улици, домове, обществени сгради… Бъркач, моята гордост, сега е моята мъка и горест.

Илия Андреев, с. Бъркач, Плевенско

Източник: ПИК