„24/7 съм с детето. Грижите са нечовешки, разходите са огромни. Навън е сложно да излизаме. Нося дъщеря си на ръце, а вече започнах да закъсвам с краката, затова по-рядко ходим на разходки. Иначе всеки ден е изкарвам на терасата. Майка ѝ е неотлъчно до нея.“
Това споделя изстрадалия баща Красимир Горсов точно 16 години след зловещата катастрофа край Приморско, причинена от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки.
На злополучния 5 август 2007 година след употреба на алкохол – две глътки домашна ракия по собствените му думи, Максим предизвиква тежка катастрофа по тесния път около река Ропотамо. След като навлиза със своя джип Hummer в насрещното помита лек автомобил Honda, в който се вози 17-годишната тогава Мануела.
Колата е шофирана от 23-годишния боксьор Петър Петров, който загива на мястото, младото момиче изпада в будна кома, в която остава и до днес.
„Няма промяна. Всичко си е по старому. Чакаме да стане чудо! Сигурни сме, че ще се случи! Общуваме с очи. Най-често я питаме дали я боли нещо, защото няма как да знаем сами. Когато има нещо, ни отговаря“, допълва Красимир.
Днес 33 годишното момиче е пример за борбеност и смелост. Изправя се на крака, макар да се налага рехабилитаторите да я придържат. Заякнала е и вече има оформени мускули по краката и ръцете.
Въпреки тежкия инцидент с жертва и трайно пострадал с увреждания фигуристът Стависки се отърва напълно невредим. През януари 2008 година в Бургаския окръжен съд започна дело за катастрофата. Максим бе обвинен в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда.
Стависки се призна за виновни по всички обвинения и делото приключи по съкратената процедура, което му гарантира присъда под минимума.
„Той дори не беше задържан за 24 часа. Навремето ако този боклук беше влязъл в затвора, поне за една година, нещата в тази държава щяха да са много по-различни. През 2008 година ми звънна, беше месец януари, помня много добре, за да ми каже, че може да помогне на Мануела за Израел. Аз не съм го търсил той сам ми звънна.
Той с мен няма какво да си каже. Най-много да чуе неща, които не са много приятни, защото аз не съм от тези хора, които забравят или прощават. Особено когато става въпрос за дъщеря ми. Нито омразата ми към него е намаляла, нито нещо се е променило от 5 август 2007 година“, категоричен е Горсов.
