Какво се случи с русенецът, написал писмо до Румен Радев?

Преди 2 години бях изпратил писмо до г-н Радев, нашият президент, месец след моето писмо не г-н Радев, а някакво чудо ме събра с жената за която умирам, нека ви разкажа историята.

Около средата на февруари се принудих да се изместя в София поради причината че в Русе заплатите са ниски и трудно се справях. След като се изместих във столицата ни, имах осигурена квартира, където в началото живеех сам, нито телевизор нито нищо,сам в цял апартамент, в който нямаше никой, няма със кого да си кажеш две думи или сутрин да си изпиеш кафето,изкарах седмица психически „убит“ във мисли и самота.

След седмица се настани мой познат и станахме съквартиранти. Няколко дена по-късно в един ранен следобед, докато пиехме кафе в кухнята с него и приятелката му, аз стоях и ги гледах колко са щастливи, а аз явно съм обречен на самота, не им завиждах, радвах се за тях, но ме гореше вътрешно толкова силно, болка която не бях изпитвал никога през живота си, имах нужда да споделя сърцето си с жена, с която да създадем семейство, двамата да се борим с трудностите в живота и да се подкрепяме и обичаме.

Да знам какво си мислите всеки го иска но истината е, че малко хора ще си отворят сърцата за да създадат семейство. Нека се върна към кафето, докато разговаряхме 3-мата на различни теми, телефонът ми звънна и видях нейното име, усетих как сърцето ми започна да бие лудо, веднага изтичах в моята стая и вдигнах телефона, тя ме попита как съм, аз отговорих добре, защо?

Бях учуден въпроса и се съпровождаше с притеснителен тон, тя каза че е разбрала за проблемите ми със стомаха и че докторката настоява да ми вкарат тръба с камера, веднага я успокоих че се чувствам добре, пия хапчета и нямам нужда от допълнителни неща, тя попита цитирам „искам да дойда в София да го разгледам от малка не съм идвала“ казах и ела, има къде да пренощуваш и така започна всеки уикенд или свободен ден да идва. Връзката ни отново потръгна, месец по-късно и паднах на колене и предложих брак, тя се съгласи. Дойде време за ваканцията и няколко месеца след това, цяло лято работихме и през септември тя се върна в Плевен, за да продължи обучението си.

Чувствах се щастлив от една страна защото тя обожава медицината, но ме болеше от друга страна че ни дели разстоянието.

Решихме да си наемем апартамент в Плевен и да живеем заедно така и сторихме.През лятото на 2018г. отидохме на морето да работим, стояхме до началото на септември месец след което се върнахме в Плевен. Започнахме да търсим работа, защото парите от морето отидоха за сметки, тя си намери работа на 4 часа,аз всеки божи ден пусках CV-та няколко месеца по-късно започнах работа за кратко но физически не издържах, отново останах без работа и ме болеше как тя работи, а аз буквално съм безполезен. Започнаха скандали за сметки и пари и началото на януари започнах работа и се чувствах добре, защото ще мога да помагам за сметките и тя ще има по малък товар. Две седмици по-късно тя пожела да се разделим заради скандалите и сметките, бях разбит.

Наложи се да напусна дома, който си създадохме и да се изместя при приятели.

Тези две истории са за връзка от 6 год и 10 м., все още се чудя защо г-н Радев само говори, но не помага на хората. Запомнете едно от мен, имате ли си половинка борете се за нея, не правете моите грешки да чакате за работа или да вдигате скандали на човека, който ви е носил на гръб. Борете се и ценете хората до вас или ще сте като мен, никой не звъни или пише по цял ден – сам се скиташ и слушаш музика и плачеш, за да се почувстваш за момент по-добре.

А ето какво гласи и самото писмо:

От КО4 публикуваме писмото на младият русенец без редакторска намеса:

„Здравейте, господин президент, моля ви от сърце, помогнете ми!

Знам, че имате много много по-важни неща от моята молба, но ви моля от сърце, помогнете ми! Преди 20 дена приятелката ми ме остави, с която бяхме заедно близо 4 години. Тя е единствената жена, която изпълни мечтите ми и с ръка на сърцето ви казвам, че бих обърнал света за нея.

Тя ме напусна, защото през годините аз не я оценявах. Но когато я изгубих разбрах, че съм загубил жената на живота си. Сега тя е много наранена и поддържаме контакт само по телефона. Тя иска да види, че ставам друг човек като си сменя квартирата с нормален апартамент, намеря 2-ра работа, за да може да е спокойна, че мога да й осигуря бъдещето, но уви. Засега нямам успех.

Предполагам, че след един разговор с нея тя ще се замисли, че наистина от сърце ще се променя. Ще дам всичко от себе си тя да е щастлива.

Моля ви, господин Президент, ние сме българи и трябва да се подкрепяме. Искам да създам семейство с нея. Моля ви, да проведете само един разговор и да ми помогнете. Аз живея сам и всяка вечер, когато се прибера от работа и отворя вратата вкъщи, сърцето ми започва да бие бързо, очите да се пълнят със сълзи, защото нея я няма. Самотата ме убива.

Предполагам и вие през живота си сте имали едно такова момиче, което цял живот ще помните. Моля ви най-искрено за помощ!

Изпращам копие на писмото до вас, господин Президент, и до господин Бойко Борисов.

Моля се от сърце като българин да ми помогнете.

Забравих да спомена, че тя учи в Медицински университет – Плевен, но и двамата сме от град Русе.“

Източник: Дунав мост