Как три генерации плащат разходите на Германия за Първата Световна Война!
А дали и българският, беден данъкоплатец, бидейки гражданин на ЕС, не участва по някакъв начин в това салдо? Едва ли ще разберем, но нека видим фактите, представени от Ко4.бг
Известно е, че в навечерието на 1914 година, светът се намира в задънена улица като резултат от първия етап на глобализацията наложена от Англия. Известно е също така, че германската държава финансира избухналата през същата година разрушителна Първа Световна Война чрез заеми. Сред големите кредитори на този военен проект е разбира се и германското население.
Отличен пример за тази егоистична, неразумна и безмилостна операция е примерът с немския хлебар и сладкар от Мюнхен Франц Хибер. На семейната снимка от 1910 година, с лекота преоброяваме осем добре облечени деца, на възраст до 19 години.Бащата, Хибер, странно защо носи фуражка и прилича повече на кондуктор, отколкото на хлебар. По-важното е, че е застанал като стожер, на левия фланг отзад на подреденото в три редици семейство. Погледът му е много сериозен, умислен и оставя впечатление на честен, работещ и отговорен човек. Съпругата му е млада, с високо чело, отворени, ведри очи и излъчва удовлетворение , любов и оптимизъм. Тя определено не може и да си представи какво предстои след 4 години в Европа, в Германия и каква цена ще заплати нейното хармонично и сплотено семейство.
Примерът с хлебаря не подбираме случайно.
Става въпрос за професията, която произвежда хляба на хората. А в Германия във всяка професия има железни традиции, Главният да е Майстор, да е детайлно изучен, подготвен, да е преминал през всички нива на обучение и практика, и да произвежда продукцията си по утвърдени стандарти. Това е национална политика, наложена от Фридрих Велики и е в основата на световната марка
Made in Germany. За това и освен надеждни автомобили и хубава, истинска бира, в Германия се произвежда и до днес много вкусен хляб, като се продават над 3 300 вида. Колкото по на юг се върви в страната, хлябът става по-разнообразен, по-вкусен и здравословен. И днес в Берлин, най-хубавият хляб се продава в хлебарниците на мюнхенска фирма.
През 1914 в Германия започва мащабна пропагандна кампания, подобно на днешните алабализми и манипулации на световната медиализация и хлебарят Хибер, като честен поданик на Вилхелм II, решава максимално да помогне на родината си. Но той явно не разбира, защото не е чел Карл Маркс, кому принадлежи държавата, както и не разбира поради това ролята на златото, парите и кредита. А най-вероятно не е и чувал за инфлация, нещо, което е практикувано преди много векове от китайците. За разлика от днес, германските пари в този момент са марки със златно покритие, или имат пълна стойност и могат свободно да се обменят в злато. Или на всяка една държава, като тръгне на война и трябват истински пари, разбирай злато и през 1914 Германия не прави изключение.
Бидейки патриот, хлебарят Хибер, си купува германски държавни облигации за сериозната сума от 70 000 Златни Марки.
На практика това означава, че той дава голямата част от своите спестявания, еквивалентни на 25 кг. злато, като заем на немската държава, тя да води разрушителна война. В днешни цени, това са около 880 000 евро, като следва да отчетем, че цената на златото е манипулирана и при реален пазар, то би трябвало да струва 3 до 7 пъти повече.Защо е така, това е един друг много голям въпрос, който иска специално внимание?
Но освен от семейното злато, хлебарят е заставен да направи още една много по-голяма жертва. И четиримата му синове – Франц, Макс, Отто и Карл обличат военните униформи и поемат към фронта да се бият за царя.
От всичко това в крайна сметка няма никаква полза. Три дни преди края на войната, синът Карл загива във Франция. Държавните облигации на Хибер, изгарят на барут и снаряди по фронтовете и за тях той не получава нито един пфениг. Но историята с икономическото олекване на произвеждащия най-ценната стока – хляба – не спира до тук.
Хибер е коректен приятел и една година преди започване на войната, дава личен заем на друг хлебар, той да инвестира в разширението на своята пекарна.
Заемът е безлихвен и дългосрочен и като стойност представлява 5 кг. Злато или около 14 000 Златни Марки. През 1923 година, точно пет години след приключване на войната, Хибер е поразен от втори удар на съдбата. Германското правителство стартира нечувана до сега хиперинфлация , това също е много дълга и специална тема. Точно в разгара на тази хиперинфлация „приятелят“ на Хибер , връща дълга си, но по номинална стойност. С получените пари, добронамереният кредитор Хибер, си купува само две малки хлебчета, които днес в Германия струват между 25 и 50 цента едното и стигат за стъкмяване само на един сандвич.
Животът на семейство Хибер не спира до тук и следващата генерация взема през 1934 година заем (защото няма никакви спестявания) за да направи инвестиция и продължи хлебопроизводството, което вече е семейна традиция. Подписват един ипотечен кредит за 25 000 Райхсмарки, който обезпечават със застраховката си за живот. Но започва Втората Световна Война, върхушките нямат никакво намерение да оставят хората да живеят нормален живот и да дъвчат вкусен хляб. През март 1944 година, при британска бомбардировка на Мюнхен, хлебарницата и пекарната са тотално разрушени.
В хода на паричната реформа в Германия през 1948 година, застрахователната полица Живот се обезценява напълно и просто се изпарява.
И тук вече е подвключена и третата генерация Хибер в безмилостната игра на парите: Тука Има, Тука Нема! Този път за разлика от 1923 , на длъжниците се отнема шанса да спечелят от обезценката на парите. Новото германско правителство въвежда за целта един допълнителен данък върху съществуващите ипотеки на т. нар. „печеливши от войната”. Tази мярка бива наричана и принудителна ипотека. Семейство Хибер се облага с една сума от 22 500 дойче марки с годишна лихва от 4,5%, дължима на финансовата служба. Последната вноска от изплащането на тази принудителна ипотека е с падеж на 30.09.1976 година. Третата генерация на семейство Хибер се справя и тази задача. Успокоителното е, че в Германия все пак не са забравили да произвеждат вкусен, качествен хляб.
А обезпокоителното е, че и до днес, в програмите за гимназиално обучение на учениците няма предмет по финанси, пари, кредит, инфлация, истински пари и такива , наречени хартийки и какво представлява дълга като антистойност. Как се правят инвестиции и какво представлява една план-сметка? Това разбира се не е случайно. Знанието е оръжие и сила. И още по-обезпокоителното е, че държавите усилено започнаха през този век да купуват злато. Историята показва, че когато се купува и натрупва злато, някой се готви за кютек или за бая голяма криза…
автор: Kayser
По официални източници / Брадва.бг
