Национален високопланински комплекс „Белмекен“ е уникално за България спортно съоръжение. Това е мястото, което е подготвило и продължава да подготвя най-много успешни български спортисти, а историята около изграждането на базата е като извадена от книга.
Кой взема решение за строеж на такъв комплекс, защо е избрано мястото и как се създават шампиони – това разказа за Built.bg лекарят на националният отбор по щанги през социализма, 94-годишният д-р Георги Георгиев.
Идеята за изграждане на спортна база на това място възниква в началото на 60-те години на миналия век. Тогава генералният секретар на ЦК на германската социалистическа партия в ГДР Ерих Хонекер се обадил на българския първи секретар Тодор Живков с молба у нас да се намери терен на високо място за подготовка на спортисти за Олимпиадата в Мексико през 1968 година. Специфичното било, че състезанието щяло да е на надморска височина над 2000 метра и затова всички трябвало да се готвят на по-високо място.
У нас пристига германска делегация, която да проучва терени. От българска страна със задачата е натоварен проф. Кръстьо Кръстев. Той изключил Пирин, Рила и Стара планина от възможните места, заради стръмните участъци. Спрял се на Родопите и Юндола. Българо-немската делегация стигнала там, но се оказало твърде ниско. Тогава решили да тръгнат нагоре към издигащия се над местността връх Белмекен. Малко преди върха видели широка поляна, а когато измерили надморската височина се оказала малко над 2000 метра. Така избрали мястото.
За строеж на базата били предвидени 4,5 млн. лв. Сумата се поделила поравно между България и ГДР. Условието било да се изградят 200 места за настаняване на спортисти и също да се ползват реципрочно – 100 за българи, 100 за германци. Двете страни се съгласили с това и строителството стартирало през пролетта на 1962 година.
Месеци преди Олимпиадата обаче базата не била готова – през 1967 г. бил построен летният хотел и малка част от спортните съоръжения. Състезанията обаче наближавали и група от български спортисти се качили на Белмекен, за да се готвят. Използвали първите две стаи на комплекса за кухня и столова, а в другите живеели. На поляната пред хотела опънали огромна палатка, където тренирали бокс, борба и щанги.
ВКС „Белмекен“ е открита официално през месец май 1968 г. Първи управител на базата е Генчо Маринов, който остава там няколко десетилетия до пенсионирането си. Уговорката с германците е спазена и те използват половината база. Но докато всички техни легла винаги са запълнени, българските често оставали празни наполовина, спомня си д-р Георги Георгиев. Германците освобождавали помещенията си само между Коледа и Нова година, когато се извършвало основно почистване и козметични ремонти.
Любопитна подробност е, че в началото германските отбори предложили да плащат храната и напитките спрямо калориите в тях. Оказало се обаче, че пият Coca Cola само за 3 стотинки, докато за българите струвала 16 стотинки. Заради тази и още няколко други подобни ситуации договорът им бил преправен и с допълнителен анекс се съгласили да плащат спрямо стандартите в България. Д-р Георгиев обаче си спомня как се научили да ядат типични български ястия – харесали свинското с картофи в стола и след това започнали да искат само традиционна наша кухня. Заради тях пък в менюто често имало червен хайвер, който българите изяждали.
Руснаци идвали по-рядко в първите години. Веднъж за подготовка пристигнал отбор от Куба. И въпреки че било месец август, температурите на над 2000 метра надморска височина не били високи. Една вечер паднали под 5 градуса и това довело до прецедент – за първи и последен път на базата пуснали парното посред лято, за да стоплят кубинците. В крайна сметка те издържали само няколко дни и си тръгнали.
В годините, когато се строи базата на Белмекен вече се е зародила и идеята за изграждане на язовир в близост. Той е завършен през 1974 г. и дава нови възможности за подготовка на спортисти – по настояване отново на германците комплексът се разширява и започва подготовка за водни спортове.
На ВКС „Белмекен“ са тренирали и продължават да се готвят почти всички български шампиони и елитни спортисти и до днес. Сред големите имена са борецът и олимпийски шампион Боян Радев, лекоатлетката и също шампионка от Олимпиада Иванка Христова, другата ни звезда в леката атлетика Йорданка Донкова и още много други. Д-р Георгиев е убеден, че именно подготовката на базата създава шампионите:
„Направихме изследвания и установихме, че след като един спортист мине на лагер през Белмекен неговата сила и издръжливост се повишават значително. Той става много силен и остава така до първите 2-3 дни след слизането си, когато дава супер резултати!“ Затова щангистите стояли на базата до последния възможен момент, а когато след това отивали на състезания побеждавали всички с огромна разлика.
В годините след социализма базата продължава да посреща спортисти от цял свят – Русия, Украйна, Германия, Норвегия, Япония, Австралия и др. В периода 2003-2005 година е извършена модернизация и реконструкция на целия комплекс. Мястото е уникално заради природата си, надморската височина и предлаганите условия. Комплексът има само един аналог в Европа – високопланинската спортна база в Сиера Невада, Испания.
Мястото днес също така е популярна туристическа дестинация. Най-близкият град е Велинград, а разстоянието от София до Белмекен е 140 км. Едноименният връх Белмекен е също все по-честа цел за любителите на планината, които съчетават изживяването с посещение на базата и разходка около язовира. А за него и историята на най-високо разположения язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров, ще ви разкажем скоро.
Aвтор: Built.bg
