Премахването на Паметника на Съветската армия в Пловдив, наричан още Альоша, не е приоритет на местната власт, но тя ще проучи колко ще струват евентуален демонтаж и референдум по темата.
Това каза в понеделник кметът на града Костадин Димитров от ГЕРБ, цитиран от местни медии.
Изказването му дойде няколко дни след предложението на общинските съветници от „Продължаваме промяната – Демократична България” Владимир Славенски и Йоно Чепилски до края на 2024 г. монументът да бъде демонтиран по примера на съветския паметник в София и да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство. Малко след това общински съветници от „Има такъв народ“ внесоха предложение за референдум по въпроса.
Така беше възобновен стар публичен дебат за премахването на паметника, за което има предложения още от началото на 90-те години.
„Личното си мнение съм го оставил вкъщи, като съм станал кмет на града“, каза още Димитров, цитиран от „Под тепето“, в отговор на въпрос какво мисли за потенциалния демонтаж.
„Възложил съм да се проучи колко би струвал на пловдивския данъкоплатец организиране на референдум по темата. Ще сметнем и колко би струвало едно евентуално демонтиране на паметника, ако това обаче е резултатът от референдума“, добави той.
Димитров каза още, че дебатът за съдбата на Альоша трябва да се води в общинския съвет.
Историята на спора
Идеята за референдум по темата не е нова. Проучване на „Под тепето“ показва, че само за 6 години през 90-те в 32 български печатни издания са излезли с над 160 статии по темата „за“ или „против“ паметника. От публикациите става ясно, че за пръв път през 1991 г. Общински съвет Пловдив (ОСП) приема решение за провеждане на референдум, което обаче по-късно е променено.
През 1993 г. дори е представена проектна схема за демонтаж от инж. Павел Ангелов, която скоро след това е отхвърлена от друг експерт.
През 1996 г. е внесено и първото предложение в ОСП за демонтаж, след което Русия реагира остро, а областният управител спира решението.
Кой е Альоша?
Альоша е сборен образ на съветския войник от Червената армия на СССР, като подобни паметници с това име има в много градове в страната. Един от най-известните е именно този в Пловдив.
Той представлява гранитна фигура, висока над 10 м., издигната на второто по височина тепе в града. Построен е между 1954 и 1957 г. с пропагандна цел от комунистическия режим. На постамента е поставена петолъчка, а под нея има надпис „Слава на непобедимата съветска армия освободителка“. Има песен, посветена на паметника, която до 1989 г. е определяна като неофициален химн на Пловдив.
През 2022 г. монументът беше един от общо 12 съветски паметника в различни български градове, които френският художник Мич Брезунек превърна в триизмерни творби за изложбата си „Призракът е тук“.
Премахването на съветски паметници в Източна Европа зачести след началото на непредизвиканата руска агресия в Украйна през 2022 г., която повдигна темата за историческите руски империалистични амбиции.
Подобно на пловдивския Альоша, за преместването на Паметника на Съветската армия от центъра на София имаше решение през 90-те години. Демонтажът обаче получи достатъчно подкрепа в местната власт едва през 2023 г.
Той започна през декември, но беше спрян от Административния съд в София-град, след като беше свалена последната част от най-високата фигура на паметника. Областната управа на София обжалва преждевременното спиране.
Русия разкритикува идеята за демонтиране на съветския паметник „Альоша“ в Пловдив.
Държавната дума на страната прие декларация, с която осъжда инициативата.
На откриването на пролетната сесия на руският парламент председателят Вячеслав Володим предупреди властите в Пловдив да не забравят за последствията, в случай че монументът бъде премахнат.
„Никога няма да простим“, подчерта той.
Руският депутат също така и отправя предупреждение, че всеки един общински съветник трябва ясно да осъзнае последствията от взимането на такова решение. А декларацията, която ще бъде гласувана, защитава тези, които не могат да защитят себе си, но „благодарение на тях съществува България“.
Володин припомня и че нашата страна е била сред страните от хитлеристката коалиция по време на Втората световна война. „Днес новите фашисти, новите нацисти, които дойдоха на власт, разбира се, искат не само да пренапишат историята, но и да премахнат всички паметници, които напомнят на хората за времето, когато фашистите са били на власт в България.“
Руските депутати обявиха предложението за „предателство на общата ни победа“ през Втората световна война.
„Поредната безразсъдна постъпка на представители на партия ДСБ е откровена демонстрация на пренебрежение към историята на страната им, подъл опит да се посегне на общата историческа памет на братските ни народи, маниакално и отчаяно желание да се омаловажи героичният подвиг на съветските войници, решаващият принос на СССР и съветския народ в борбата срещу нацизма през Втората световна война“, се посочва в документа.
Предупреждава се, че ако бъде подкрепена, инициативата ще нанесе „неизличим срам за самите инициатори“, за останалите власти в града и ясно ще демонстрира неадекватността и политическото късогледство на пловдивската власт.
Руските депутатите виждат в идеята поредното доказателство за разгръщането на Запада на „варварска война“ срещу паметници от съветската епоха, което обаче е доказателство за „малоценността и безпомощността на сегашните западни т. нар. елити, които всъщност се оказва периодично тотално некомпетентни и са напълно провалили се при решаването на ключови въпроси на вътрешния и международния дневен ред“.
Те изразяват увереност, че жителите както на Пловдив, но и на България като цяло ще защитят паметника и ще съхранят паметта за подвига на героите от Великата победа над фашизма.
В призива да се запази „Альоша“ депутатите се позовават на споразумението между правителствата на двете страни за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
