img
Home / ЗА МЪЖЕТЕ / Коко Динев: Михайлов направи каквото можа, има работа по школите

Коко Динев: Михайлов направи каквото можа, има работа по школите

/
/
/
203 Views

Бившият благодетел на Локомотив (Пловдив) и настоящ на Вихрен Сандански, Коко Динев, даде интервю пред Silentbet.

От много време той не бе говорил пред медиите и сега разказа за проблемите в родния футбол, за начина на работа, който трябва да се приложи, за Наско Сираков и успехите на Христо Крушарски в Локомотив (Пловдив).

Да започнем с Вихрен (Сандански). Заговори се, че дори имате амбиции да го вкарате в елита?

Във Вихрен сме се събрали приятели от региона, като идеята е да се изгради добра детско-юношеска школа. Голямо участие имат кметът и общината, която помага основно. Аз също помагам дребно.

Следите ли какво се случва по висшите етажи на БФС? Чака се избора на нов президент, какъв трябва да е неговият профил?

Не съм се замислял какъв трябва да е профилът, но аз съм от хората, които харесват Боби Михайлов. Той допринесе с каквото можеше и не го упреквам. Не мисля, че е виновен, че надолу по школите не се работи. Новият президент трябва да е добър юрист. Не познавам Стилиян Петров и Бербатов, не мога да кажа какви ръководни качества имат, понеже се спрягат. Не знам колко биха се отдали на това. Темата е за по-сериозен размисъл.

Казахте, че не упреквате Боби Михайлов, но нещата не вървят добре във футбола ни и това е констатирано и от редица специалисти и фенове.

Не вървят заради детско-юношеските школи, в които не се работи. Това се опитваме да направим в Сандански, заедно с приятели и футболисти, които не търсят вече изяви в чужбина, а просто искат да помогнат. Ако не беше тази пандемия, щеше да се чува малко повече в школата на Сандански.

Реално във всеки един район трябва да има такива футболисти, но това не се случва.

Би трябвало, но е така. Мисля, че там трябваше да се набляга главно в годините. Сега самата заинтересованост на младите не е толкова голяма, както преди.

Изкарахме ли 10 години загубени?

Изкарахме повече от 10 години загубени. Трябва да се наблегне на школите, на базите, да се направи футболът ни по-добро преживяване за децата. Защото като мястото за тренировка не е добро, то по-добре да си стоят децата вкъщи.

От друга страна по-старото поколение ще каже: Ние тренирахме на сгурия…

Да, но тогава всичко беше само сгурия.

Да сменим темата. Следите ли Вашия бивш отбор Локомотив (Пловдив)? С Христо Крушарски клубът се вдигна много, постигна успехи.

Радвам се много за Локомотив. Всички президенти преди и след мен опитвахме и правихме много неща, а Крушарски успя да събере много от всички тези неща, за които ние сме се борили. А и изкара голям късмет с намирането на специалист като Бруно Акпрапович. Той е голям треньор и отличен мотиватор.

Може би успехът на Крушарски беше, че успя да удържи на натиска на феновете в началото?

Да, успя да издържи това в началото. Издържа на напъна на пловдивската футболна общественост, която гледа повече към себе си. Но Крушарски издържа и затова го поздравявам.

Толкова ли е голям натиска в клубовете с голяма фенска маса?

Огромна е разликата между по-малките отбори като брой фенове и тези с много привърженици. Виждате, че Лудогорец постига успехи и без голяма маса. Там примерно няма акъли отвсякъде, а знаете, че много баби – хилаво бебе.

Замислялите сте се да се върнете начело на отбор от елита?

Ако исках, досега да го бях направил. Сега амбицията ми е да развия школата на Вихрен и да може да изградим добри играчи.

А търсили ли са Ви за финансова помощ от родни отбори?

Да, търсили са ме, но не се интересувам.

А печели ли се от футбол в България?

В България се губи много от футбол. Но човек, когато има възможности, иска да направи нещо, което да остане след него. Да направи нещо, за да го запомнят.

Успяхте ли да направите това в Локо (Пловдив)?

Моят дял в Локомотив е голям. Защото аз ги съхраних да има такъв отбор и такъв стадион. Когато поех Локомотив клубът беше на практика изпаднал само с 9 точки в актива, нямаше база, трябваше да играе извън Пловдив. Съумяхме да спасим отбора – направихме почти 30 точки и така не изпаднахме. Оправихме всички изисквания, за да може да се играе на стадиона.

Наско Сираков е Ваш приятел. Как ще коментирате случващото се там?

Той е доста знаещ човек, който е наясно какво трябва да се случи. Той разбира и му желая успех. Без финанси обаче е много трудно. Чисто спортно-технически мисля, че ще подбере правилните хора в Левски. В условията на пандемия е още по-трудно да се намират спонсори, няма приходи от феновете. Но вярвам, че Сираков ще успее да ги стабилизира. За мен тук трябва да играят български футболисти и така ще се случат нещата.

Защо обаче много отбори продължават да залагат на чужденци?

Защото е много по-лесно и евтино да вземеш готов играч от чужбина. Да изградиш футболист е трудно и се иска желание.

Обаче примерно в Сърбия и Хърватия успяват.

В момента Хърватия има едни от най-добрите школи в Европа. Най-добре структурирани са. Докато в Сърбия е по-национална ситуацията. Всяко дете иска да стане футболист. Но в Хърватия са наистина много напред, чувам, че школите са им по-добри от тези в Холандия и Германия, например. Лошото е, че вместо те да вземат пример от нас, ние трябва да гледаме тях. Просто изпуснахме школите и трябва отново да се обърнем към тях, за да имаме след време силен футбол. Но за тази цел ни трябва повече материална база и терени. Трябва повече да се наблюдава и самият тренировъчен процес.

Защо Франция се вдигна след 93-а година, когато ги отстранихме? Защото след това направиха над 4000 затревени терена, на които тренира по едно детско отборче. На година ако един такъв отбор дава половин футболист, то за две години това са 2000 футболиста. Затова и там имат такъв голям подбор от играчи. Ние тук не знам колко затревени имаме, но сметнете по половин футболист на година. Трябва да се намери и подходящ специалист, който има методика и стратегия за изграждане на футболисти. За да може да стигне до А група. Но за това всяко едно дете трябва да тренира по 800 часа на година.

Но имаме ли достатъчна скаутска база, която да види тези деца по села и паланки?

Нямаме скаутска база, защото скаутите няма къде да отидат да гледат нещо. И професионалният клуб си казва: Защо да плащам за скаут, който няма къде да отиде? И се обръща към мениджъри, следват една седмица гледане на видеа и намират футболист, който им трябва на даден пост. Скаутът трябва да има къде да отиде. Примерно в Сливен Данчо Лечков е направил хубава база, има млади момчета. Но ако имаше и в Ямбол такава база… Трябва да има пет терена в Сливен с 5 различни групи. В Ямбол трябва да има три терена с три различни групи. И пак повтарям, да тренират 800 часа на година. Това е необходимо, за да влязат в А група. Ако искат да отидат в Европа, трябва да тренират по 1200 часа на година.

Виждаме, че в Европа играчите са други – с по-силни крака, рамене. Защото тренират по 1200 часа. Каквото и да правят, трябва да имат 1200 часа във футбола. От тренировката идва всичко. Ние искаме с 300 часа на година да ги направим футболисти. Трябва да се намерят подходящите деца, да ги мотивираш да направят всичко това, да им дадеш подходящи условия… Трябва да ги храниш, а не да им даваш вафли. Много е труден целият процес, но това се опитваме да правим в Сандански с помощта и на други хора.

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook