Вече и Европа се убеди, че ние сме чешит народ
Цели 15 години изминаха, откакто ужким вървим в крак с обединена Европа, а като погледнеш назад, се вижда с просто око, че нищо, ама нищо не се е променило към по-добро. Чини ми се, че е дошло време за всенародно спокойствие, а не всекидневни протести заради трудностите на живота.
Но как да стане тази галимация, като гледам как политиците ни в парламента не спират да се плюят като гамени и се надпреварват час по-скоро да ни пратят… в Рая! Защото единствено там може да се разхождаме голи, да си хапваме сочни ябълки, да се печем на слънце и да се радваме на Змията на изкушенията. Освен това там няма имоти, пари и данъци, дори няма топлофикация да ни плаши с дебели сметки, защото е вечно лято.
Това пише Спас Вутев в свой коментар, публикуван в Ретро.бг.
Така е, ще речете вие, обаче кой ще ни купи билет до този райски кът? Я недейте да се тревожите! Родното ни здравеопазване има тая грижа и обещава това да стане почти безплатно при тази липса на доктори и медсестри. Ако не вярвате, прескочете до гробищните паркове и ще видите с очите си що народ се е преселил в по-добрия свят. Чудим се на колегите пенсионери с мижавите пенсии докога ще се инатят да не мрат?…
Пролетта отдавна пукна, а ние не и не! Обаче не спираме да се жалваме от мизерния живот, който ни докараха управниците за тези 32 години. Че кой още не ни е управлявал, джанъм?… Не свикнахме ли с всичко: кризи, безпаричие, корупция до гуша, престъпления, кражби и голи политически обещания за нормален европейски живот.
Вече и Европа се убеди, че ние сме чешит народ. Създаваме неповторима история, предаваме от поколение на поколение прекрасни легенди и доказваме на дело, че никой не се учи от историята. Вече никой не се учудва как в демократична България пенсионерът европеец живурка с 523 лева месечно.
Наскоро срещнах един от тях – нане Стоичко Хайрсъзино, чиято къщурка рухна при последното наводнение, и го заговорих. И така от дума на дума стигнахме до зарязването на лозето и ланшното винце, очаквайки да ме покани на почерпка.
– Да те черпим, селски, ама то не остана вино – взе да се оправдава виновно.
– Че къде го дяна, нане? – питам учудено. – Да не си го изтъргувал на пазара?…
– Ти пък… Как така ще го продам, селски? Да не ми е изпила чавка акъло! Изпихме го в студовете, не само я, а и жената, че и тъщата…
– Я недей да ме будалкаш! – докачих се аз. – Как така и тъщата, бре? Че нали е болнава и вече гони стотака…
– Ама защо да те лажем, селски? – додава умолително нане Стоичко. – При тая мижава пенсия, дека ѝ дават, друго ядене нема. И к`во да чини, горката? Секи ден си дроби попарка с греяно винце и това я крепи в мизерията. Че покрай нея и ние с жената свикнахме и така я караме… Ем не ручаш много, ем ти стая въртоглаво и забравяш, че си гладен и безпаричен. И ни реформа те вълнува, ни корупция и избори…
