Кой ли не ме пита дали знам нещо за сребърна двулевова монета, защото може да ми донесе 20 хиляди евро на търг. Ех, разбира се, че ще си ги разделим с информатора.
Експертът в нумизматиката д-р Тенчо Попо разясни историята около двулевовата монета.
– Постоянно се говори сред колекционерите на монети, пък и не само сред тях, че българска сребърна монета от 2 лева може да те направи богаташ за един ден? Каква е тази монета?
– Разбира се, сред монетите на третото българско царство има изключително редки монети като т. нар. сантими, които са пробни образци.
-Каква е историята ли? Целият тираж на монетата от 2 лева от 1916 г. е бил претопен, защото нейният номинал от два лева е станал многократно по-нисък от цената на среброто, от което е била изработена монетата.
Поради тази причина тя никога не влиза в обращение. България по това време е във война, която предизвиква грамадна инфлация и властите се принуждават да отсекат малко по-късно монета от два лева от алуминий. Но и тази монета има злощастна съдба – хората претопяват алуминиевите монети и си изработват лъжици, които така им излизали по-евтини.
– Как са останали екземпляри от тази двулевка от 1916 г, след като е претопен тиражът?
– Изглежда, че при претопяването работници са си запазили единици от тези монети. Днес се счита, че има не повече от 4-5 оригинални екземпляри. Тези монети са продавани на търгове в ценовия интервал от 15- 20 000 евро. Така че минимална е възможността да се забогатее, понеже дори и да е имало повече монети, съдбата им не се знае. Или са изчезнали във времето.
– Д-р Попов, откъде тръгва вашата любов към нумизматиката?
– В събирането на антични монети ме е насърчил още в моето детство дядо ми, който е членувал във филателно дружество още от 1920 г.
Той ми разкри като в криминален филм връзката – монети и средновековна българска история. Аз най-търпеливо я изучих в детайли, защото ми стана много интересно.
– Как е положението сега в България, има ли опити фалшиви монети да бъдат представяни като истински на известни аукциони?
– За съжаление и българската нумизматика не успява да се опази от подобни скандали. Най-известният случай е със златната монета на градоначалника и защитник на крепостта Срем на име Сермон, издадена непосредствено след смъртта на цар Самуил през 1014 г.
Всъщност тези монети са две, продадени са отново през известния аукцион на братя Егер във Виена за нумизматичната колекция на „Националната библиотека на Франция“ и са публикувани от безспорния авторитет във византинистиката Гюстав Шлюмберже още през 1877 г.
Те предизвикват дълъг научен дебат, продължил 50 години, но в основата на тази дискусия стои въпросът дали са монети или печати. Никола Мушмов ги публикува през 1924 г. в своя каталог като първите български монети, издадени още по времето на първата българска държава.
Едва през 1961 г. проф. Тодор Герасимов обявява златните монети на Сермон за фалшификат, направен с комерсиална цел.
Неговите аргументи са от нумизматично естество – монетите са с много ниско тегло, което не отговаря на стандарта на златните византийски солиди, и освен това в България и Византия правото на монетосечене е изключително царско право, а при цар Самуил монети не са издавани поради изключително натуралния характер на стопанството.
Малко по-късно проф. Иван Дуйчев добавя нов аргумент – той отхвърля историческата достоверност на съществуването на самия Сермон.
Друг случай представляват двата златни печата на цар Константин Асен Тих, закупени от златар от Истанбул през 20-те години на XX в. за колекцията на Археологическия музей в София. Въпреки че още през 1944 г. проф. Герасимов с нумизматични и палеографски доводи ги определя за фалшификати, те все още присъстват в научните издания по сфрагистика като автентични паметници. Но всъщност са си фалшификати.
В по-ново време бе направен опит за легализация на сребърна монета на деспот Добротица, която всъщност беше посребрен вариант на негова медна монета. Този екземпляр дори беше предложен на търг от най-големия световен аукцион, но наддаването беше спряно по искане на българската държава.
Преди три години на лондонския аукцион на Рома нумизматикс беше предложена медна монета с латински надпис VLADIMIRVS, която беше приписана на сина на Симеон – Владимир, който управлява България през 889-892 г.
После се оказа, че в частна сръбска колекция съществуват и два аналогични сребърни екземпляра, разказва в интервю за Блиц експертът.
В сръбската нумизматична литература те са определени към монетосечене на Дуклянския княз Владимир в интервала 1016-1018 г., чрез което се прави опит началото на сръбското монетосечене да се отнесе два века назад във времето. Но независима сръбска държава по това време не съществува. Всички тези монети също са съвременни фалшификати, създадени с комерсиална цел.
