Продуцентът на „Под прикритие“ снима филм за Учителя, навършват се 159 години от рождението му
На 11 юли се навършват 159 години от рождението на Петър Дънов. За кръглата годишнина догодина пък Учителят и основател на Бялото братство ще възкръсне благодарение на нов пълнометражен филм. Лентата ще бъде дело на един от най-успешните продуценти у нас – Димитър Гочев. Той е продуцирал известни тв сериали, като „Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Революция Z“, „Ние, нашите и вашите“ и много други.
Филмът, посветен на Дънов, ще бъде документален и биографичен. В проекта ще участват не само български, но и международни актьори, а на кого ще бъде поверена ролята на самия лечител, все още се пази в тайна.
Харизматичен оратор и блестящ проповедник, Дънов за кратко време успява да създаде голяма религиозна общност от последователи, които го боготворят. Учителя, или „Беинсa Дунo“, основава собствено религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм. Макар в мнозинството си да са обикновени хора, между белите братя, както сами се наричат, има и представители на висшата класа – интелектуалци, писатели, художници, музиканти, а също военни и политически фигури.
За Дънов се говори дори, че чрез съветника Любомир Лулчев е влияел и на решенията на самия цар Борис ІІI. Като реформатор той официално е отхвърлен от висшия клир на Православната църква, но немалко редови свещеници също са заинтригувани от проповедите му.
На Дънов се приписват и много предсказания за бъдещето на света.
Многобройни са и разказите за мистериозните случки, които се предават през годините от уста на уста за неговите свръхчовешки възможности. За Дънов се вярва също, че е бил специалист по френология, хиромантия и дори че можел да влиза в контакт с мъртвите.
Разказват например, че той с точност предсказвал бъдещето, и то не само на другите, а и своето собствено – рядка дарба при ясновидците. Макар че животът му е сравнително добре документиран – през голяма част от него специални стенографи записват всяка негова дума, все още за него се носят множество легенди. В мъгла е обвита дори смъртта му. През Втората световна война неговите последователи вече са над 40 000 души. В началото на 1944 г. по време на въздушните бомбардировки над София той организира евакуирането на братството в село Мърчаево и се установява в дома на своя ученик Темелко Гьорев.
Завръща се в столицата на 19 октомври 1944 г. А само седмица преди да почине, на 20 декември 1944 г., явно предвиждайки скорошния си край, той изнася пред Общия окултен клас беседата, озаглавена многозначително „Последно слово“.
Според едно от преданията на Стефановден, 27 декември 1944 г., още по тъмно сутринта се потропало на вратата на къщата на Петър Дънов в столичния квартал „Изгрев“. Новата комунистическа власт изпратила няколко активисти да арестуват водача на Бялото братство. За тяхна изненада вратата се отворила почти моментално и на прага се показал самият Дънов.
Въпреки че бил много блед и видимо тежко болен, с блага усмивка той се обърнал към въоръжените представители на ОФ: „Очаквах ви. Почакайте ме само за малко да се приготвя“. Милиционерите решили, че иска да си вземе палтото, и великодушно го оставили да влезе обратно. Почакали известно време на студа, но Дънов не се появявал. Когато изминали 10-15 минути, нахлули в къщата. Но какво да видят – Учителят бил легнал мъртъв и около него няколко от най-приближените му последователи вече го оплаквали.
Всъщност, както после ще свидетелстват някои от учениците му, а и медицински лица, дни преди това 80-годишният Дънов бил в много тежко здравословно състояние с диагноза двустранна бронхопневмония. Независимо от това през годините неговите почитатели вярват, че Учителят по собствено желание е напуснал тялото си и е минал в по-висша форма на съществуване съгласно собственото си учение.
Твърдят също, че когато отворили след години гроба му в кв. „Изгрев“, той бил празен и в него имало само малко късче от дрехата му. Мястото се счита за чудотворно и хиляди хора го посещават всяка година.
