На 230 км от София и на 47 км от границата с Гърция до Гоце Делчев, на 1020 м надморска височина има едно сгушено в дол селце, измежду върховете на Западните Родопи. Село Долен е обявено за архитектурен резерват през 1977 г. заради запазените си къщи от периода на Възраждането.
Подобно на Лещен и Ковачевица, в областта къщите и природата са слели живота си в хармонична симбиоза.
Но докато по-голямата известност на Лещен и Ковачевица привличат повече туристи и парадоксално се съхранява по този начин духът на двете селца, то село Долен сякаш е замръзнало във времето.
Онези стари къщи са останали необитаеми, почти на всяка има некролог, масивините им врати са заключени с катинари, паяжини са се разпрострели по ъглите им, прозорците, които не са със спуснати капаци, са счупени.
Навсякъде измежду къщите се промъква планината.
Увивна, пълзяща и катереща се растителност е обхванала стените им сякаш в силна прегръдка, за да не позволи разрушаването им. В цялата дивост и запустялост се редуват импулсите на изчезването и обречеността с импулсите на първичното, на жилавостта и живота.
Стрелки в центъра насочват към ключовите места – чешмата, амфитеатъра, църквата и каменния кръст. Има и запазени къщи, има и къщи, които са в процес на реставрация.
Има и няколко кучета по улиците. Има и един дядо, който отваря вратата на къщата си и сяда на пейката пред нея. Има и туристи, които разглеждат, чувстват и продължават. Но местните хора все повече изчезват – заради възрастта, която са достигнали.
Древно поверие в селото на Капитан Петко войвода гласи, че както оставяш на клон в чудната гора дреха, която си носил, и с нея оставяш болестите и проблемите си.
Преди това обаче трябва да извършиш очистване и да преминеш през серия от ритуали, в това число и да стигнеш пеша или да бъдеш занесен до чудодейната гора с дрехите.
Селото обаче не е добре познатото от туристическите маршрути Крибул, но пак се намира в този район и се нарича Долен.
Резерватът обхваща няколко десетки сгради, които са паметници на културата и всъщност са т.нар. Задна махала. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните.
Сред забележителностите в селото е и църквата „Св. Никола“, построена през 1834 г., която впечатлява с иконостаса и иконите си. Самата църква се смята за чудодейно място.
Тук често се молят поклонници от цялата страна, някои идват чак от Америка и Австралия. Американско семейство преди години пристигнало, дарило храма, молило се всеки ден по няколко пъти на иконите, най-вече на Дева Мария. И след 17 години безплодни опити да си направят детенце накрая го заченали именно в Долен.
Местните разказват и още множество истории за чудотворните свойства на иконите в черквата. Самата камбана няколко пъти е била крадена в новото време. Накрая доленци събират средства, събират си и медените съдове, като ги дават за претопяване и правят нова, която е два пъти по-тежка и с два пъти по-хубав по техните думи звук.
Долен е разположено на 1000 метра надморска височина, името му идва от дол, защото е закътано между върховете наоколо.
Живот
Тук от древни времена има поверия, че горите и чукарите около селото се обитават от духове и лековити природни сили. Но някои от тях са опасни и могат да вземат живот със същата сила, с която даряват още дни.
Наоколо има множество древни находки, още от тракийско и по-новото римско време. В средата на миналия век селото е процъфтявало, имало над 2800 жители, днес са около 300 – гледали са се над 50 000 овце от уникална местна порода.
Във всяка къща на вертикални станове са се тъкали вълнени покрови. Някога на пазара в Долен са идвали търговци, някои дори с камилите си чак от Египет.
Снимат класически филми
Село Долен е снимачна площадка на няколко легендарни български филма, освен на сериала „Капитан Петко войвода“.
В най-ниската част на селото преградили реката и това е мястото, на което хвърлят бъчвата на героя на Филип Трифонов във филма „Изпит“ (1971 г.) на Георги Дюлгеров по разказа на Николай Хайтов.
Във „Вечни времена“ (1974 г.) на Асен Шопов с Петър Слабаков, Наум Шопов и Стойчо Мазгалов използват Долен за декор на пазара, като възстановяват всички дюкянчета, които някога са съществували. Местните хора искали да запазят декора и след края на снимките, но по сценарий дюкянът трябвало да изгори.
В селото са снимани и сцени от други класически български филми. Тук е сниман (по разказа на Йовков „Частният учител“) „24 часа дъжд“ (1982 г.) на Владислав Икономов с Ева Шикулска, Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов и Кирил Варийски. Заснет е още един филм по Николай Хайтов (освен „Капитан Петко войвода“) – „Мъжки времена“ (1977 г.) на Едуард Захариев с Григор Вачков, Мариана Димитрова, Павел Поппандов и Велко Кънев.
